Вейл се усмихна и леко се поклони.
— Много ви благодаря — каза той и се завърна на бюрото си.
— Добре, мис Венъбъл — каза Шоут, — може да извикате първия свидетел от страна на щата.
— Нека извикат д-р Харкорт Бескът.
32.
Венъбъл изглеждаше неловко самоуверена. Вейл беше предвидил, че първият й свидетел щеше да бъде доктор Бескът, ръководителят на Щатския институт за душевно здраве. Тя щеше да констатира препоръките му, да ограничи разпита си до душевното здраве на Аарон и това щеше да е всичко. Сбито и мило, право в целта. Щеше да го накара да изглежда като нещо банално. Аарон беше нормален като момчето до вратата — просто малко психопатичен, това е всичко. Обича да нарязва епископи, когато няма нищо интересно по филмите.
Облечен консервативно в тъмносин костюм, Бескът беше един внушителен мъж, висок, в началото на петдесетте, с дълга падаща бяла коса и меки кафяви очи, които балансираха неговата потенциално плашеща големина с необикновено нежен глас и благороден характер. „Харесва се на тълпата, помисли си Вейл. Мигновено прави впечатление на бащинска натура, този мечка човек.“ Вейл трябваше да подходи внимателно към дискредитирането му.
— Вие сте доктор Харкорт Д. Бескът? — започна Венъбъл.
— Точно така — отговори той с предразполагаща усмивка.
— Вие сте лекар с разрешително да практикувате медицина в този щат?
— Да, и още в шест други щата.
— Къде живеете, докторе?
— Имам къща на територията на Щатския институт за душевно здраве в Дейзиленд.
— И каква е вашата специалност?
— Аз съм дипломиран психиатър.
— И къде сте нает на работа?
— Аз съм директор на института „Стивънсън“ за душевно здраве и шеф на щатския отдел за душевно здраве. Професор съм също по психиатрия в щатския университет.
— И колко време сте специалист в тази сфера?
— От 1964 г.
— Моля да кажете на съда в кой колеж сте учили, докторе.
— Имам титла на бакалавър от колежа Рийд в Портланд, Орегън, доктор по медицина от медицинския университет в Орегън и бях обучен за психиатър в университета в Синсинати.
— И имате ли възможност да лекувате пациенти?
— Ох, да.
— Колко умствено болни пациенти лекувате или виждате годишно, д-р Бескът?
— Надзиравам и наблюдавам лечението на вероятно петстотин до осемстотин пациенти, интернирани в различни щатски институти и консултантските ми споразумения с щата ми позволяват да се занимавам с още други седем или осемстотин пациенти на година.
— Добре, сър, колко… Писали ли сте книги или статии в тази област?
— Автор съм на осем книги в областта на психиатрията и над двеста научни статии в тази област.
— И във вашата практика, сър, занимавате ли се с хора, които обикновено се смятат криминално умопомрачени?
— Да, често.
— И в това ви качество са се обърнали към вас да направите диагноза на Аарон Стемплър?
— Аз оглавявах екипа от трима души, назначен да изследва мистър Стемплър.
— И можете да познаете мистър Стемплър?
— Да. Той седи ето там. Младият мъж със сако от туид.
— Сега, докторе, вие казвате, че сте оглавявали екипа, който е изследвал мистър Стемплър. Можете ли набързо да обясните процедурите, които сте приложили?
— Разбира се. Доктор Сиафо, Соломон и аз, всички проведохме индивидуално и обширно оценяване на пациента. После и тримата имахме обща среща с него.