— В какво точно се изразява това?
— Той или тя стават нефункционални. Симптомите включват халюцинации, пространствена дезориентация, заблуди, мисловни и личностни разстройства.
— Заблуди?
— Заблудите са погрешни убеждения, които обикновено са абсурдни и странни.
— За неспециалистите какво точно означава това?
— При крайностите един пациент може да вярва, че той или тя са преследвани от другите. Може да вярват, че са известни исторически личности. Или дори могат да вярват, че мислите им се контролират от някоя машина. Имах един случай с една жена, която мислеше, че умът й се контролира от нейния тостер. Седеше с часове, говореше с тостера и получаваше заповеди от него.
Вълна от смях премина в залата. Шоут удари с чукчето. Смехът изчезна.
— Значи този вид странно поведение не е необикновено, така ли?
— Това е относително.
— А в рамките на специализираните заведения?
— Изобщо не е необикновено.
— И има различни видове… различни категории шизофрения?
— О, да, различни.
— Кажете ни за генетиката, докторе. Играе ли тук някаква роля? Шизофренията има ли склонност да се предава по наследство?
— О, да, в различна степен.
— Всъщност, докторе, вярно ли е, че дванайсет процента от всички шизофреници са деца на един шизофреничен родител и около четирийсет и пет процента имат двама шизофренични родители?
— Не съм сигурен в процентите, но като цяло това ми звучи вярно.
— Значи шизофренията може да бъде генетична или причинена от околната обстановка или психологически фактори, така ли?
— Да. Обикновено комбинация и от трите.
— Запознат ли сте с родния град на Аарон Стемплър — Криксайд, Кентъки?
— Описан ми е, сър.
— Не сте ли били там?
— Не, не съм.
— От това, което ви е известно, докторе, възможно ли е факторите на околната среда в Криксайд да съдействат за развитие на шизофрения?
Венъбъл стана права.
— Възразяваме, Ваша светлост. Слухове. И каква е целта на тези показания?
— Ваша светлост, ние имаме работа с убийство, което ние твърдим, че е резултат на психично разстройство. Аз просто опипвам почвата тук.
— И също така ще чуем лекция по психиатрия? — изръмжа Венъбъл.
— Това възражение ли е? — попита Вейл.
— Както ви харесва — отговори тя.
— Извинете — каза Шоут, в гласа му имаше леко безпокойство. — Ще искате ли почивка, така че да продължите този личен спор, или и двамата искате да се обърнете към съда?
— Съжалявам, съдия — каза Вейл. — Ние твърдим, че проучването и определянето на психичното разстройство е малко неясно в определени сфери. Фройд и Юнг, например, не са напълно съвместими. Това, което се опитваме да правим, е да решим дали добрият доктор и защитата са в унисон, така че да продължим нататък. Ако има сфери, в които не сме на едно мнение, те трябва да бъдат решени, преди да продължим. Това, което казвам, е, че ние не оспорваме знанията на д-р Бескът, но слагаме под въпрос дали неговите теории съвпадат с нашите.
— Ваша светлост — каза Венъбъл с ледена нотка в гласа си. — Мистър Вейл иска да направи тук един форум за дискусии на психически теории и аз се противопоставям на това.
— Искам да намеря допирни точки в азбуката на психиатричната теория. Д-р Бескът може да вярва в една теория, д-р Ерингтън може да вярва в друга. Ако това стане, ние трябва да призовем други експерти да разрешат тези различия. Освен, разбира се, ако решим проблема сега.
— Само това, което се отнася до делото — контрира Венъбъл. — Аз се противопоставям на основание на това, че тази линия на задаване на въпроси е прекалено широка. Ще намерим мостовете в конкретното. Това не е спор.
— Склонен съм да се съглася с прокурора за това — каза Шоут. — Ако има специфична сфера на разногласие, тогава ще разреша представянето на свидели да подкрепят едното или другото. Но няма да позволя разправии в съда. Възражението се подкрепя.
— Окей — каза Вейл. — Докторе, вие сте запознат с теорията на Юнг, че до подсъзнанието може да се достигне чрез използването на символи? Тези символи са универсален език, първичният израз на подсъзнанието?