— Да, запознат съм.
— Съгласен ли сте с тази теория?
— Отчасти.
— Значи не сте съгласен?
— Възразявам — скочи Венъбъл. — Д-р Бескът вече отговори на този въпрос.
— Не, Ваша светлост — отвърна Вейл. — Той отговори „отчасти“.
— Може би ще мога да обясня — предложи Бескът. — Аз също вярвам, че сънищата са прозорец към подсъзнанието. Не мисля, че тези две теории са несъвместими. Ние не бихме изключили която и да е разпространена теория, за да направим диагнозата.
— Не е ли казал Пол Тилих: „Само символичният език може да изрази първичното?“
— Да, но това все още не изключва използването на анализ на сънищата, за да се определи психическата нефункционалност — каза Бескът.
— Използвахте ли анализ на сънищата?
— Мистър Стемплър твърди, че не сънува.
— Твърди, че изобщо не сънува.
— За да бъда по-точен, не си ги спомня.
— Това необичайно ли е?
— Не особено.
— Какво ще кажете за хипнозата?
— Опитахме. Стемплър е неблагодарен обект.
— Това необичайно ли е?
— Не… някои хора подсъзнателно се съпротивляват на хипнозата.
— И вие не смятате това за странно и необичайно?
— Не, наистина. Не.
— Значи вашият анализ на обвиняемия се базира само на разговорите с него, така ли?
— Не, говорихме с някои хора от родния му град. Хората, с които е живял в Дома на Спасението и където е работил.
— Доколко се доверявате на разговорите с хората от Криксайд, Кентъки? Това е родният град на Аарон, нали така?
— Да, така е. Това бяха телефонни разговори. Повечето информативни.
— Вие ли ги водихте?
— Някои от тях. Говорих с бившата му учителка, ъ-ъ…
— Ребека Кремър.
— Да, Кремър.
— И какво ви каза тя?
— Че бил отличен ученик. Малко самотен. Че се е стремял към повече, отколкото може да му предложи областта.
— Лош нрав? Избухвания? Буйства?
— Не, нищо такова.
— Говорихте ли за сексуалната му ориентация?
— Възразявам, Ваша светлост. На какво основание?
— Ако бъдете малко толерантни тук, съдия, мисля, че ще стане ясно.
— Добре, адвокате, ще ви дам малко свобода тук, но не ни изкарвайте от нерви.
— Да, сър. Докторе, говорихте ли за сексуалната му ориентация?
— Не сме я питали за това.
— Защо не?
— Не ми струва много подходящо. Та тя му е учителка в края на краищата.
— Разбирам. Искам за малко да поговорим за религиозната ориентация на Аарон. Запознат ли сте с връзката на обвиняемия с един проповедник Шекълс?
— Да. Джошуа Шекълс.
— Говорили ли сте с Шекълс?
— Не, сър. Бяхме информирани, че никой не го е виждал или чувал от години.
— Какво знаете за него?
— Очевидно е бил фундаменталист и е имал много сурово отношение към греха.
— Обвиняемият говорил ли е за това с вас?
— Да.
— Какъв е вашият анализ на тази връзка?
— Нещастна.
— Защо?
— Както казах, преподобният Шекълс е бил фундаменталист. От това, което разбирам, той е вярвал, че веднъж опетниш ли се с грях, няма изкупление.
— С други думи, той е вярвал във въздържанието от всякакъв грях?
— Да.
— Какво ще кажете за молитвата?
— Доколкото си спомням, Аарон ни цитира Вергилий за това. Той каза, че Шекълс е вярвал на това, което е написал Вергилий.
— Което е?
— Може ли да погледна бележките си?
— Разбира се.
Бескът прелисти няколко страници от един черен бележник. — Ето го — каза той. — Цитирам: „Престанете да мислите, че законите на Господа могат да бъдат променени с молитва.“ Край на цитата.
— Шекълс е вярвал в това, нали?
— Според Аарон.
— Аарон приемал ли е тази теза?
— Е, той е бил дете по това време. Осем-деветгодишен. Естествено това го е впечатлило.
— Вярвал ли е в това?
— Възразявам, Ваша светлост — каза Венъбъл. — Обвиняемият ще е най-добрият източник за такава информация.
— Само че обвиняемият не може да свидетелства — каза Вейл. — В този случай мисля, че свидетелят на щата е най-добрият източник. В края на краищата той и неговият екип са отговорни за решението, че Стемплър е нормален, Цялата тази информация ще бъде потвърдена от интервютата на защитата, проведени от д-р Ерингтън.