— Е, да…
— Има ли медицински термин за това състояние?
— Да. Нарича се пориомания. Случаят на пориомания е друг термин за временна амнезия.
— И това не е необикновено при изучаването на анормалната психология?
— Е, не е рядкост.
— Значи сте лекували хора, които страдат от пориомания?
— Да.
— Колко дълго продължава това обикновено?
— От няколко минути до, е, знам един случай, в който пациентът е бил в състояние на пориомания няколко месеца.
— И този човек е способен да функционира нормално в това състояние?
— Да. Просто не си спомня какво е станало през този период.
— Какво може да пречи някой да изпадне в състояние на пориомания?
— Прекомерен стрес, тревога, спомен…
— Спомен?
— Припомняне на травматичен случай от миналото. Също така може да бъде предизвикано от нещо просто. Позвъняване на вратата, комбинация от думи, която напомня за някоя случка от миналото.
— Значи да бъдеш свидетел на такова брутално убийство може да доведе до състояние на пориомания?
— Да. Трябва да се съглася с това.
— И когато Аарон Стемплър казва, че е изпаднал в състояние на пориомания, това не е абсурдно обяснение, нали?
— Не, може да се случи.
— И ако това е станало, то може да бъде форма на психично разстройство, нали?
— Да.
— Но вие казвате, че никога не е показвал признаци на пориомания по време на вашето изследване?
— Не, сър, не е показвал.
— Доктор Бескът, нека кажем, че един пациент има емфизема, излиза в студения дъжд неподходящо облечен, хваща настинка и не търси медицинска помощ. Тези обстоятелства вероятно могат да доведат пациента до пневмония. Вярно ли е, или не? Разбирате ли какво искам да кажа?
— Да. Причина и последствие.
— Правилно. И като знаем обстоятелствата, вие може да поставите диагноза на пациента и да предвидите, че пневмонията ще се развие и да вземете подходящи мерки да я предотвратите. Това справедливо предположение ли е?
— Ваша светлост, аз изобщо не се чувствам удобно с тази насока на задаване на въпроси — каза Венъбъл. — Всичко това са предположения и игра на гатанки. Какво иска адвокатът да постигне с това?
— Дайте ми възможност за още един-два въпроса, Ваша светлост.
— Още един шанс, адвокате. Изяснете се или ще отхвърля цялата тази насока от процедурата — каза Шоут.
— Д-р Бескът, имате тук един млад човек и провеждате тестове дали е, или не е виновен по това дело и вие знаете, че тези обстоятелства съществуват — първо, че има объркано и вероятно дезориентирано религиозно минало, и второ, че вероятно майка му е била шизофреничка. Няма ли да бъде справедливо да очакваме, че ще предприемете извънредни постъпки да определите дали всъщност тук съществува шизофрения?
— Е, да. Това и направихме.
— Вие определено сте свели до нула вероятността за шизофрения?
— Изследвахме го за всички видове психически разстройства.
— Останах с впечатлението, поправете ме, ако греша, че вие просто сте определили дали обвиняемият може, или не да застане пред съда?
— Това беше нашето задължение. Но това включва да му направим диагноза за психически разстройства.
— Значи вие може да кажете на този съд със сигурност, че той не страда от шизофрения?
— Е, мога да кажа, че това не пречи на способността му да различава доброто от лошото и да помогне за собствената си защита.
— С други думи, това е без значение дали страда от психично разстройство, или не.
— Възразяваме. Това е спорно.
— Приема се.
— Ще го кажа по друг начин. Възможно ли е, докторе, Аарон Стемплър да страда от сериозно психично разтройство и вие да сте пропуснали това при вашето изследване? Това възможно ли е?
— Е, сър, всичко е възможно.
— В такъв случай вие твърдите, че това е малко вероятно?
— Сър, и двама други изтъкнати психиатри и психолози изследваха мистър Стемплър. Аз бих казал, че е малко вероятно и тримата да сме пропуснали нещо толкова важно.
— Значи отговорът ви е не?
— Протестирам — каза Венъбъл. — Докторът обясни позицията си.
— Ваша светлост, аз се опитвам да определя дали той казва, че това е невъзможно или малко вероятно, или казва, че е възможно.
Шоут въздъхна.
— Моля прочетете въпроса отново — обърна се той към съдебния стенограф.