— Да. Количеството на раните е причинило обилно кръвотечение. Когато органите спират да функционират, кръвотечението намалява. Но в този случай раните са толкова многобройни и опустошителни, че той е загубил почти цялата си кръв. Човешкото тяло съдържа шест четвърти галона кръв; по време на аутопсията в тялото му имаше по-малко от една пинта. Както виждате от тези снимки, тя е била пръсната по стените, абажурите на лампите, прозорците, но голяма част се е събрала около тялото.
— Добре, Ваша светлост, всяко нещо си има граници-извика Вейл. — Ние признаваме, че е имало много кръв на мястото на убийството. Необходимо ли е да излагаме на журито всички тези гадни подробности.
— Мистър Вейл, аз имам грижата за журито.
— А аз имам грижата за моя клиент — каза Вейл. — Както напомних и по-рано на съда, концентрирането на прокурора върху гадните подробности по това дело е страшно предубе-дително. Какво ще направи прокурорът след това, ще донесе кръвта на епископа в съда с кофи, така че журито да я види с очите си?
— Добре, това е достатъчно, адвокате — извика му Шоут. — Правите ли някакво предложение тук?
— Да, Ваша светлост. Ние признаваме, че е имало пет и половина четвърти галона кръв в стаята. Признаваме, че тя е от жертвата, че е червена, лепкава, по-гъста от водата…
— Добре, сър, това е достатъчно — изрева Шоут.
— И ние възразяваме, Ваша светлост — каза Вейл, като заби показалеца си към Венъбъл. — Ние възразяваме на всякакво по-нататъшно разискване върху телесните течности на епископ Рашмън.
Размяната на реплики наруши напрежението в залата. Няколко от съдебните заседатели се изкискаха. Вейл беше превърнал най-опустошителните визуални доказателства в шега, и Венъбъл го знаеше. Да продължи сега рискуваше да загуби точки.
— Ще продължим нататък — доброволно се съгласи Венъбъл.
— Благодаря ви, мадам прокурор — каза Шоут.
Той махна с ръка на Вейл да се приближи до съдийската скамейка и каза със сценичен шепот: „Сложете намордник на чувствата си, сър.“
— Това да не е като да сложиш намордник на кучето си? — промърмори Вейл полугласно, докато се връщаше на масата си.
— Какво беше това? — поиска да разбере Шоут.
— Просто си прочиствах гърлото, Ваша светлост.
— Нямам повече въпроси засега — каза Венъбъл. — Свидетелят е ваш.
Вейл стана и се приближи към скамейката на свидетеля.
— Доктор Даниелсън, аз ви питам: Вие сто процента сигурен ли сте, че един и същи човек е направил всичките различни порязвания, разрези, пробождания, прорези и графично обяснените рани по тялото на жертвата?
— Искате да кажете, че има вероятност някой друг да е направил някои от раните?
— Точно това искам да кажа.
— Травматичните рани — раната на шията и раните в гърдите, мога определено да кажа, че са направени от този нож и от човек левак. Мога да го кажа заради…
— Да, да, д-р Даниелсън, не спорим по тази точка. Ние ще приемем, че тези дванайсет рани са направени от левак. Но какво ще кажете за другите… шейсет и пет рани? Направени ли са всичките тези рани от левак?
— Трудно е да се каже. Не можеш винаги да кажеш дали човекът, боравещ с оръжието, е бил левак, или десняк.
— Зависи от раната, нали?
— Ъ, да.
— Едно пробождане например е много трудно различимо-искам да кажа, дали е направено от левак, или десняк, нали?
— Да, вярно е.
— И не са ли две от дванайсетте рани, които вие определихте като фатални или потенциално фатални, прободни рани?
— … Да.
— Право навътре са, нали?
— Да.
— Значи това, което казвате, е, че някой друг може да си е служил с ножа, когато поне две от фаталните рани са били нанесени, така ли е?
— Така предполагам.
— Повтарям, д-р Даниелсън: може ли поне две от фаталните рани да са нанесени от някой друг, да или не?
— Да.
— Благодаря, сър. Сега нека поговорим за минутка за шийната рана. По ваше мнение това е първата нанесена рана, така ли е?
— Доколкото мога да предположа.
— Вие казвате, че се е появил аероемболизъм, така ли е? Тук във вашия доклад пише: „Признаци на аероемболизъм в сърцето и белите дробове.“
— Това са признаците, сър.
— И вие свидетелствате, че аероемболизмът е почти фатален за момента. Всъщност вашите точни думи са: „В повечето от случаите се появяват мъртвешки спазми — което е трупно вкочанясване.“ Така ли е?