— Стемплър е влязъл през кухнята, свалил си е обувките, взел е месарския нож от подноса, като е оставил власинки от ръкавиците си, тръгнал е надолу по коридора към спалнята и нападнал епископа. Епископ Рашмън се е борил за живота си както свидетелстват раните по дланите и ръцете му. Той е бил намушкан, нарязан и разрязан седемдесет и седем пъти. Имал е по-малко от една пинта кръв в тялото си след нападението, което е 1/12 от нормалното количество кръв в тялото. Последният акт е бил отстраняването на сексуалният му апарат, който Стемплър напъхал в устата на епископа. После Стемплър се върнал в кухнята, сложил си е обувките и побягнал навън. Една полицейска кола се случило да минава, така че побягнал обратно вътре и се скрил в стаичката за изповед, където бил открит от полицията и арестуван.
Вейл си закопча сакото и стана. Отиде пред бюрото си и се облегна върху него със скръстени ръце. Шоут погледна надолу към Вейл с наполовина отворена уста.
— Има ли нещо, мистър Вейл?
— Това е много интересна история, Ваша светлост — каза Вейл с усмивка. — Разбира се, ние възразяваме срещу цялото й представяне. Това са чисти предположения.
— Ваша светлост — изстреля обратно Венъбъл, — мистър Уудсайд е един от най-уважаваните патолози в страната. Неговата работа е да оцени едно престъпление на базата на съдебно-медицински доказателства, и той точно това е направил.
— Няма доказателство, че Стемплър е отстранил, цитирам: „сексуалния му апарат“ — каза Вейл. — Единствената база, на която лежи предположението на мистър Уудсайд и мистър Даниелсън е, че трябва да се е случило по този начин, иначе цялата им теория е въздух под налягане.
— Мистър Вейл — каза Шоут, като се наведе над скамейката и погледна надолу към него, — това определено е в специалността на мистър Уудсайд — логически да свърже нишките в едно. Той прави точно това. Той изясни, че това е предположение и аз съм сигурен, че журито ще го вземе под внимание при преценката на доказателствата. Възражението ви се отхвърля.
— Нямам повече въпроси засега — каза Венъбъл. — Свидетелят е на ваше разположение, мистър Вейл.
Вейл прелисти бележника си и бавно се приближи към свидетелската скамейка, докато четеше бележките си.
— Мистър Уудсайд — каза той, като все още четеше от бележките си, — вие сте проверили килима за власинки, правилно ли е?
— Правилно. Аз работих с д-р Даниелсън при анализа на всички доказателства.
— За какво друго проверихте по килима?
— Петна от кръв, косми, други външни неща.
— Вдлъбнатини?
— Не разбирам въпроса.
— Проверихте ли за останали отпечатъци от стъпки, вдлъбнатини от обувки по килима, за да сте сигурен, че не е имало някой друг в стаята освен епископ Рашмън и Аарон Стемплър?
— Това съвсем не е практично, мистър Вейл. Чистачката е почистила стаята по-рано същия ден. Други хора са минали през спалнята.
— Значи това, което казвате, е, че ако има други стъпки по килима те може да са от по-рано същия ден?
— Да.
— И същото може да е вярно за остатъците от косми и влакна, правилно ли е?
— Е, да…
— Така че единственото материално доказателство, което положително може да кажете, че не е било в стаята преди убийството, са петната от кръв?
— Е, това е…
— Да или не, мистър Уудсайд?
— Предполагам, че може да се каже и така. Има и кървави отпечатъци от стъпки, разбира се.
— Моят клиент не отрича, че отпечатъците са от краката му — каза Вейл все още преглеждайки бележките си. — Разбира се, той е бил там. Но след като е бил в състояние на пориомания и не си спомня нищо, ние повдигаме въпроса: Имало ли е още някой там? И това е въпросът, който искаме вие да разрешите, мистър Уудсайд, без да оставите никакво съмнение. Сега, сър, на базата на тези находки, можете ли честно да кажете, че Аарон Стемплър и епископ Рашмън са били единствените хора в стаята по време на нападението?
— Аз съм деветдесет процента…
— Деветдесет процента не са достатъчни, мистър Уудсайд. Ще кажете ли на съда, че сте сто процента сигурен, че никой друг не е имало в стаята по време на убийството?
— Предполагам, че не.
— Да или не?
— Не.
— Мистър Уудсайд, ще ви припомня делото Райт. Помните ли делото Райт?