— Разбира се.
— Вие бяхте съдебно-медицински експерт по делото, нали?
— Да.
— Разкажете на журито подробностите.
— Протестирам, Ваша светлост. Неуместно. Какъв е смисълът тук?
— Смисълът е логиката, Ваша светлост.
— Логиката?
— Мистър Уудсайд базира голяма част от предположенията си върху логиката. Бих желал да изследвам възприятието му за логика.
— Ох, добре, мистър Вейл, казах ви, че ще ви дам свобода при това дело, така че продължавайте.
— Делото Райт, мистър Уудсайд.
— Теодор Райт бил продавач. Намерили го застрелян в хотелската му стая. Оръжието, с което било извършено убийството, по-късно намерили зад радиатора в ъгъла.
— Така, логичното заключение е, че той е бил убит, правилно ли е?
— Правилно. Първоначалната ни оценка беше, че той е бил убит.
— И всъщност такъв ли беше случаят?
— Не, по-късно установихме чрез тестове, че Райт се е застрелял сам. Откатът от пистолета е отхвърлил ръката му назад и пистолетът излетял от ръката му и паднал зад радиатора.
— Значи логичното заключение — че е бил убит — е било погрешно?
— Да.
— Мистър Уудсайд, съдейки от доказателствата, щеше ли да бъде логично да се заключи, че той е извършил самоубийство?
— Не наистина.
— Искате да кажете не?
— Не.
— Работата е там, че голяма част от криминалните дела не се подчиняват на логиката, нали, сър?
— Е, може да се каже и така, но в повечето случаи…
— Повечето от случаите. Но не всички, правилно ли е? Уудсайд въздъхна.
— Правилно.
— Сега, мистър Уудсайд, преди вие дадохте показания, че отпечатъците от пръстите на мистър Стемплър са били-както казвате вие — по целия нож и по цялото тяло?
— Да.
— И вие също свидетелствахте, че власинки от ръкавиците на Стемплър са открити върху подноса с ножовете?
— Правилно.
— И вие приемате от това доказателство, че Стемплър е взел ножа от подноса, така ли?
— Това определено изглежда логично.
— Също ли е логично, че той си е свалил ръкавиците, преди да извърши убийството?
— Ъ… не разбирам…
— Със сигурност разбирате, но ще го кажа по друг начин — уточни Вейл. — Вие сте много добър в логиката, мистър Уудсайд. Логично ли е мистър Стемплър да е влязъл с ръкавици, да е взел ножа, после да си е свалил ръкавиците, така че да остави отпечатъци върху цялото място — както вие казвате? Това логично ли е?
— Ъ-ъ… аз бих казал…
— Просто кажете отговора, сър. Мислите ли, че е логично един човек да замисли престъпление, да го планира, после да си свали ръкавиците, преди да се заеме за работа?
— Е, не знам защо го е направил това.
— Логично ли е? Виждате ли някакъв смисъл във всичко това?
— Не наистина.
— Мисля, че можем да приемем това като не — каза Вейл. — А колкото до другите власинки, които сте намерили, ако мистър Стемплър е бил там по-рано вечерта, те може да са останали оттогава, вярно ли е, или не?
— Вярно е.
— Значи самите власинки наистина не доказват, че обвиняемият е бил в стаята по време на нападението, това вярно съждение ли е?
— Да, вярно е.
— Така че, за да сумираме всичко, мистър Уудсайд, вие не можете да докажете, че Аарон е бил сам в стаята с епископа, нали?
— Ъ-ъ… е, аз…
— Да или не?
Уудсайд въздъхна.
— Не.
— И не може да кажете без никакво съмнение, че Аарон е взел ножа от кухнята, така ли е?
— Не наистина.
— Ще приемем това като друго не. Сега искам да поговорим за бягството на Аарон, както вие казахте през вратата на кухнята. Това е вашето мнение, че той е дошъл през кухненската врата, оставил си е обувките там, взел ножа и влязъл в спалнята на епископа, намушкал го, после се върнал по същия път, обул си е отново обувките и излязъл през кухненската врата.
— Да.
— И на какво базирате мнението си?
— Логиката. Логиката казва, че той си е свалил обувките, когато е влязъл, защото кървавите отпечатъци от чорапите му водят право там. И след като не е обичайно месарският нож да е в спалнята, можем също така да приемем, че той е взел ножа, когато е влязъл.
Вейл закрачи из залата.
— Да предположим, че наистина е дошъл през предната врата, както казва той. Какво е първото нещо, което правите, когато влезете от студено? Сваляте си ръкавиците, нали така? Разтривате си ръцете и духате върху тях. Така че Аарон идва в дома на епископа, сваля си ръкавиците, после чува нещо на горния етаж и се качва. Някой друг е в стаята, така че-Вейл се наведе напред, свали си мокасините и ги сложи в отделни джобове — той си сваля обувките, за да не го чуе никой, слага ги в джобовете на палтото си. Отива в спалнята, поглежда вътре и вижда някой да мушка с нож епископа-някой, който е влязъл през задната врата, взел е ножа и е отишъл в спалнята на епископа. Епископът се опитва да се предпази. Той държи ръцете пред себе си. Накрая отпуска ръце и убиецът го намушква — според вашия доклад, рана номер четири, директен сърдечносъдов удар, достатъчен да причини смърт почти моментално — и епископът пада на пода. Убиецът побягва от стаята и Стемплър, шокиран, в състояние на пориомания, сграбчва ножа и полудява. После напуска стаята и чува някого на долния етаж и побягва в кухнята, слага си обувките обратно, преди да излезе на студа, и излиза през вратата на кухнята. Можете ли да докажете, че не е станало така, мистър Уудсайд?