— Майка ти все още беше жива, когато напусна?
— Да, сър.
— Тя прости ли ти заминаването?
— Не, сър, не съвсем. Тя искаше аз да сляза в дупката.
— Искаш да кажеш долу в мините?
— Да, сър. Аз го наричам слизане в дупката. Баща ми ме биеше с камшик понеже не исках да слизам долу и тя беше на негова страна, най-вече защото това беше всичко, което знаеше.
— Как те биеше баща ти?
— Възразявам, Ваша светлост — каза Венъбъл. — Има значителна разлика между бой с камшик и биене.
— Няма значение — каза Вейл. — Ще го кажа по друг начин. Колко често те удряше баща ти?
— Веднъж или два пъти на седмица.
— С ръка ли те удряше?
— Понякога. Повечето пъти ме налагаше с каиша.
— Каиша?
— Това е коланът му. Голям, дебел черен колан, може би два инча широк. — Аарон си вдигна ръката и показа с два пръста дебелината. — Той си го сваляше и ме пляскаше с него.
— Как те удряше с него?
— Караше ме да се наведа над стола и да си сваля панталоните и ме удряше.
— Колко пъти?
— Понякога пет, понякога десет пъти. Може би повече.
— Разкъсваше ли ти кожата върху голия задник?
— Да, сър. Понякога кожата ми кървеше.
— И той правеше това веднъж седмично?
— Понякога повече. Винаги, когато се напиваше.
Вейл се обърна към съдията и каза:
— Ваша светлост, не знам щатът какво разбира под биене, но да бъдеш налаган с двуинчов камшик веднъж седмично, докато почнеш да кървиш, за мен лично е точно това.
— Постигнахте целта си, адвокате — каза Шоут, като кимна.
— Аарон, баща ти можеше ли да чете?
— Не, сър.
— А майка ти?
— Много малко. Тя първа ми чете от Библията — като се запъваше.
— Имал си брат?
— Да, сър, брат ми Сам. Той почина при катастрофа с кола.
— Лели, чичовци, други роднини?
Той поклати глава.
— Не.
— Кой имаше най-голямо влияние в живота ти, Аарон?
— Това беше мис Ребека, учителката ми.
— Тя беше твоя учителка, докато отиде в гимназията, нали?
— Да, сър, това беше едностайно училище и тя ни беше учителка. Научи ме на всичко, което знам. Научи ме да чета, история, география на света. На наука и психология, приключенски книги и подобни. Имаше много книги вкъщи и ми позволяваше да чета една по една. Прочетох всичките тези книги, преди да отида в гимназията и всички книги в библиотеката в Криксайд — които не бяха много. Може би наполовина на тези, които имаше в библиотеката на епископа.
— На родителите ти не им харесваше да носиш книги вкъщи да четеш, нали?
— Това беше като обида за баща ми, след като той изобщо не можеше да чете. Мисля, че той и мама смятаха това за загуба на време.
— Мис Ребека насърчаваше ли те да напуснеш Криксайд?
— Да, сър. Каза ми, че нямам бъдеще там и рано или късно ще завърша живота си в дупката.
— Значи ти напусна, когато беше на седемнайсет?
— Да, сър.
— Къде отиде най-напред?
— Отидох в Лесингтън и работих в една погребална къща около шест месеца, после дойдох тук.
— Защо напусна Лесингтън?
— Винаги съм искал да дойда тук в града.
Вейл тръгна бавно по дължината на сепарето на съдебните заседатели, като плъзгаше ръката си по полирания парапет.
— Коя е първата книга, която си прочел, Аарон?
— Библията. Това беше единствената книга вкъщи.
— Колко голям беше тогава?
— Когато я прочетох за първи път?
— Да.
— На около шест години.
— Прочел си Библията, когато си бил шестгодишен?
— Да, сър.
— Религията важна ли е за теб?
— Да, сър.
— Защо?
— Е, сър, предполагам, че се опитвам да го проумея.
— Религията присъства в мислите ти доста, така ли?
Аарон кимна.
— Да, сър.
— Вярваш ли в Господ?
— Да, сър.
— Християнин ли си?
— Да, сър.
— Освен от Библията кога за първи път разбра за Христос?
— Това беше от преподобния Шекълс.
— Колко голям беше тогава?
— На около девет, предполагам.
— Разкажи на съдебните заседатели за преподобния Шекълс.