— Да, мадам, знам книгата.
— И фразата „B32.156“ значи ли нещо за вас?
Стемплър се поколеба. Той я изгледа няколко секунди, без да отговори.
— Мистър Стемплър, разбирате ли въпроса? — попита Шоут.
— Ъ-ъ, мисля, че това са цифрите върху задната част на главата на епископа, на снимките…
— Тогава ли ги видяхте за първи път?
— Предполагам…
— И не знаете какво означават цифрите?
— Не съм сигурен…
— За Венъбъл беше очевидно, че Аарон става нервен и не се чувства удобно и тя се приближи по-близо, гласът й стана остър и настоятелен.
— Вие сте подчертавали фрази в книгите, които са ви харесвали, нали?
— Понякога…
— Подчертавали сте фрази в книгите в библиотеката на епископа, нали? — каза тя, ставайки по-агресивна.
— Понякога… — Аарон започна да се поти. Устните му изглеждаха сухи и той ги облиза няколко пъти. За един опитен хищник като Венъбъл това беше най-добрият знак. Стемплър показваше симптоми на пропукване. Тя отиде до бюрото си и взе една книга.
— Ваша светлост, бих желала това да се маркира като веществено доказателство на щата номер трийсет и две, моля — каза тя като показа книгата на Вейл. Това беше копие на книгата на Натаниел Хоторн „Аленият знак“ от библиотеката на Рашмън.
— Нямам възражения — каза Вейл.
Венъбъл отиде до свидетелската скамейка и подаде книгата на Аарон.
— Познавате ли тази книга, мистър Стемплър?
Аарон я взе, погледна корицата и прелисти страниците.
— Предполагам, че е от библиотеката на епископа — каза той с пресипнал глас.
Тя взе книгата обратно и обърна на една страница, маркирана с хартия.
— Мистър Стемплър — каза тя, — аз ви питам подчертали ли сте, или не една фраза на страница 156 на това копие от „Аленият знак“ — с индексен номер B32?
Аарон погледна към Вейл, но адвокатът пишеше някакви бележки.
— Ъ-ъ… — започна той.
— Ще бъда малко по-пряма, мистър Стемплър. Запознат ли сте с този цитат от книгата на Натаниел Хосрорн „Аленият знак“: „Никой човек за значителен период от време не може да има едно лице пред себе си и друго пред множеството, без накрая да се обърка кое всъщност е истинското му лице.“ Това познато ли ви е?
— Ъ-ъ…
— Това познато ли ви е? — поиска да узнае тя. — B32.156… това не е ли като удар на камбана в главата ви, мистър Стемплър?
— Аз не…
— Мистър Стемплър, нали вие сте запомнили тази фраза и сте написали тези цифри върху задната част на главата на епископа, когато сте го убили?
Вейл скочи на крака.
— Възразявам… — започна той, но изобщо не успя да довърши изречението си.
Аарон леко се беше привел, когато въпросите на Венъбъл се бяха превърнали в атака. Щом Вейл стана да възрази, Стемплър изведнъж погледна нагоре с лице, изкривено от омраза. Тялото му сякаш се променяше, раменете му рязко се отдръпнаха назад и вратът му стана по-дебел. Устните му се отдръпнаха назад и оголиха зъбите С ръмжене на ранено животно той се изправи и прескочи парапета, отделящ свидетеля от разпитващия.
— Ти, лъжлива кучко! — изрева той. — Опитваш се да ме убиеш…
Съдебните заседатели като един се дръпнаха назад, шокирани от внезапния изблик на насилие.
Стемплър действаше така бързо, че пазачите и съдебният пристав бяха сварени неподготвени.
Стемплър се приземи на два фута пред Венъбъл, посегна, сграбчи я за косата и рязко я обърна, като я дърпаше към себе си. Обви с една ръка врата й, докато с другата я хвана под брадата и изви главата й. Тя изписка от болка.
Съдебната зала щеше да експлодира. Много от зрителите крещяха, други се спуснаха към вратите и се струпаха в коридора. Настана хаос.
Шоут, сепнат и безмълвен, дори не удари с чукчето.
Стемплър се придвижи заднишком от зрителите към скамейката, влачейки Венъбъл за врата.
— Господи! — каза Вейл полугласно и извика: — Рой, пусни я!
— Ще я убия — изкрещя той. — Ще й пречупя проклетия врат.
Вейл изтича на няколко фута от него. Венъбъл, с очи изкочили от страх и език наполовина извън устата, беше сграбчила ръката на Стемплър. Тя погледна към Вейл със смес от страх и молба. Стемплър леко изви врата й.
— Дръпни се назад — заповяда той.
Всякакви следи от акцент и хуманност бяха изчезнали. Беше останала само омразата на Рой.