Той не видя свитата фигура, която го наблюдаваше с уплашени очи от прозореца на третия етаж на старата сграда, когато Гудмън напусна мястото на младостта си.
Джейн Венъбъл погледна с изненада, когато Вейл излезе от асансьора и нахлу във външната светая светих на кантората на областния прокурор, която беше като лудница. Предположи, че иска да види Янси, но бързо съобрази, докато той си проправяше път към стъклената й кабинка, че идва в нейния офис. Вейл застана отвън на вратата, чукна по рамката и тя му махна да влезе.
— Боже мой — каза тя. — За теб няма ли свети места?
— Просто приятелско посещение от уважение, колега — каза Вейл.
— Къде си държиш отровните стрели?
— Мислех, че може би ще свършим тази работа по цивилизован начин.
— Ти не разбираш от цивилизовани начини, Вейл.
Той погледна навън към хаоса от претъпкани бюра, копирни машини, телефони, шкафове с папки и хора — вещите на правосъдието.
— Леко ми става на душата, когато гледам как бюрокрацията работи — каза той. — Аз имам само един помощник, който може за един ден да свърши това, което тази тълпа може да забърка за седмица.
— Те са много добри — отвърна тя. — Не сме много за пред хора тук.
— Изобщо не сте за пред хора — каза той.
— Заета съм — въздъхна тя. — Какво всъщност те доведе в бърлогата на лъва?
— На лъвицата — каза той.
— Ъхъ. Нека ти кажа нещо, Вейл, аз ти нямам доверие. Ставам нервна, когато си в сградата, какво остава за офиса ми.
Той седна на ръба на бюрото й, след като не беше поканен да седне, и приятелски запрелиства една купчинка с кореспонденция.
— Какво искаш? — настоя тя, като грабна купчинката изпод ръката му и я премести на другия край на бюрото. — Дошъл си само да ме обезпокоиш?
— Какви непочтени мисли! Наминах за малко предварително съвещание и какво получавам в замяна? Словесни обиди. Дойдох да се убедя, че и двамата знаем правилата.
— Шоут определя правилата.
— Е, винаги е от полза срещуположните страни да се убедят, че са наясно.
— Хайде, какво наистина искаш?
— Дадоха ми това дело вчера. Просто си помислих, че бихме могли да поговорим за него.
Очите й се присвиха, тя се облегна назад в стола си и задъвка гумата на молива си. После кимна.
— Окей, ще ти кажа какви са нравилата. Никакво признание на вината. Никакъв опит да го изкараш луд. Никаква промяна на окръга за гледане на делото и никакво намаление на присъдата по каквито и да било причини. Ще дадем на момчето максималната присъда. Някакви въпроси?
— Това май изчерпва всичко.
В очите й се появи зъл блясък.
— Видя ли снимките? — попита тя почти скромно.
— Провокиращи, без стойност…
— Провокиращи, разправяй ги на дупето ми.
— Всъщност хубаво дупе…
— Ще бъдат приети от съда — рязко го прекъсна тя. — Те показват чудовищния характер на престъплението. Бруталността…
— Недей да използваш „чудовищен“ — каза той, размахвайки пръст. — Половината съдебни заседатели няма да разберат за какво говориш.
Тя махна с ръце към него и завъртя очи.
— Окей, окей, ти искаш да спорим за снимките. Добре. Ще го направим в съда, като му дойде времето.
— Всъщност снимките могат да бъдат добър аргумент, че е луд. Никой с акъла си няма…
Тя го прекъсна отново.
— Говорих със Стемилър около час, преди да ни забраниш.
— И ти наистина мислиш, че той го е направил?
— Знам, че го е направил — присмя му се тя. — Той е нормален колкото ти и аз.
— Което не означава нищо. Както и да е, това може да е било временно.
— Няма да обсъждам делото с теб. Вейл. Не преди да идем в съда и пред съдията, разбра ли? Нито дума повече. Ти имаш всичко, което е в гражданския регистър. Повече от това няма да ти кажа и думичка.
— Не съм дошъл тук да шпионирам.
— Не, ти си имаш тази хубава дама от твоя офис, която да върши това. Как й е името? Наоми Чанс. Къде е работила, преди да я наемеш, в ЦРУ?