— Всичко това звучи… не знам, така…
— Вулгарно е добра дума — прекъсна я Вейл. Гласът му беше почти небрежен. — Законът е вулгарен. Убийството е вулгарно. Грабежът, изнасилването, нападението, незаконното присвояване, разводът, всичко това е вулгарна работа. Трябва да свикнеш. Не се опитвай да правиш наука от това. Не търси етика, просто бъди благодарен, ако я откриеш. Не търси справедливост, просто се моли да ти дадат малко. — Той наля една глътка бърбън в кафето си. — Това, което правиш, е да се бориш за един човешки живот, когато половината от журито си кимат, а съдията мечтае да му пийне в края на деня, и единственият човек, който те слуша, е твоят клиент. Това е мръсна борба. Не я издигай в нещо благородно. Остави това на писателите.
— Предполагам, че има доста неща да науча — каза тя.
— Ти се тревожи за Аарон — каза той с окуражителна усмивка. — Остави аз да се тревожа за съдията и журито. В очите на съда престъпленията се делят на две категории: malum in se и malum prohibitum. Най-сериозните са malum in se, което означава „погрешни сами по себе си“. Вътрешно лоши. Убийството. Изнасилването. Осакатяването. Malum prohibitum е всичко друго — от кражба до незаконно присвояване. — Той се разходи пред таблото със снимките. — Това, което имаме тук, докторе, е malum in se в крайна степен. — Вейл посочи снимките. — Щатът ще иска наказанието да съответства на престъплението.
— Електрическия стол — каза тя.
Вейл кимна.
— Никакви затворници, както казват. Освен ако докажем, че е невинен или луд.
— Има ли вероятност да е невинен?
— Така казва той.
— Той казва, че не е убил епископа?
— Защо не го оставим сам да ти го каже — и Вейл сложи касетката. — Това е късо интервю. Те се готвеха да го преместят в Дейзиленд. Между другото аз записвам всеки разговор и искам и ти да правиш същото. Ще се изненадаш колко неща може да се научат при гледането на касетките.
— Имам малко опит с видеокасети — каза тя.
— Това е добре. Записът е от градския затвор днес около обяд. Не е много, но поне ще се запознаеш с пациента си.
Той натисна копчето за възпроизвеждане. Появи се Аарон от кръста нагоре, седнал на подвижното легло в затворническата килия. Беше наведен напред с лакти върху коленете. Вейл го нямаше в кадъра, само гласът му се чуваше.
ВЕЙЛ: Кажи пълното си име, Аарон.
СТЕМПЛЪР: Аарон Лук Стемплър.
ВЕЙЛ: Откъде си?
СТЕМПЛЪР: Криксайд, Кентъки.
ВЕЙЛ: Откога си в града?
СТЕМПЛЪР: От две години. Дойдох тук през март 1981 г.
ВЕЙЛ: Къде си учил?
СТЕМПЛЪР: В училището в Криксайд. После отидох в гимназията в Лордсвил, на около двайсет мили от Криксайд.
ВЕЙЛ: Живи ли са родителите ти?
СТЕМПЛЪР: Не, сър. Баща ми умря от рак на белите дробове преди четири години. Мама почина миналата година. Брат ми Самуел умря при катастрофа.
ВЕЙЛ: Някакви близки роднини?
СТЕМПЛЪР: Не, сър.
ВЕЙЛ: Завърши ли гимназията?
СТЕМПЛЪР: Да, сър.
ВЕЙЛ: Какви бележки имаше?
СТЕМПЛЪР (гордо): Аз бях отличник, освен по математика. Никога не ми е харесвала математиката, но преминах добре.
ВЕЙЛ: Кога за първи път срещна епископ Рашмън?
СТЕМПЛЪР: Когато дойдох в града. Срещнах един човек на име Били Джордан и той ме заведе в Дома на Спасението. Там срещнах епископ Рашмън.
ВЕЙЛ: А бяхте ли приятели? Искам да кажа, епископ Рашмън беше ли добър с теб?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. Той ме прие в Дома, остави ме да работя в църквата и да спечеля малко пари. Също така ми помогна да започна задочни курсове в колеж. ВЕЙЛ: Задочни курсове?
СТЕМПЛЪР: Да, сър, учех по пощата.
ВЕЙЛ: Какво учеше?
СТЕМПЛЪР: Знаете, начални курсове.
ВЕЙЛ: Като подготвителни курсове. Английски и такива неща?
СТЕМПЛЪР (кима).
ВЕЙЛ: Кога започна тези курсове?
СТЕМПЛЪР: Миналата есен. Епископът каза, че ще бъде загуба за мен, ако не продължа образованието си.
ВЕЙЛ: Харесва ли ти училището?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. Ученето е любимото ми занимание. Разбира се, акцентът ми винаги разсмива хората.
ВЕЙЛ: Затова ли учеше задочно?
СТЕМПЛЪР: Не, сър… по-евтино е. И винаги ми се налага да работя по нещо. Така че не можех да уча редовно.