ВЕЙЛ: Какво работеше?
СТЕМПЛЪР: Точно това работя сега в библиотеката, чистя и така нататък.
ВЕЙЛ: Аарон, ти и епископ Рашмън имахте ли някакви разпри, лични или други?
СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той искаше да се приобщя към църквата и аз учех за това. Гледах видеокасетки на службите и момчетата от олтара, такива неща.
ВЕЙЛ: Не си ли малко стар за момче за олтара?
СТЕМПЛЪР: Това беше добър начин да уча. За църквата, искам да кажа.
ВЕЙЛ: Обсъждал ли си това с епископа?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. И четях книги. Епископът ми позволяваше да взимам книги от библиотеката му, когато пожелая.
ВЕЙЛ: Какви книги?
СТЕМПЛЪР: Всякакви. Каквито си поисках. Четях всичко.
ВЕЙЛ: Но тези дискусии с епископа не бяха гневни разговори, нали така? Искам да кажа, че са били приятелски дискусии?
СТЕМПЛЪР кима: Да, сър. Говорехме за различни вероизповедания, в които хората вярват.
ВЕЙЛ: Значи ти не си бил възпитан като католик?
СТЕМПЛЪР колебае се и поглежда настрани: Да, сър. Ходех в църквата на Исус Христос и Вечното покаяние.
ВЕЙЛ: Това е било името на църквата? Не мисля, че съм го чувал преди.
СТЕМПЛЪР: Беше просто един местен проповедник, мистър Вейл.
ВЕЙЛ: И така, нека обобщим всичко, епископ Рашмън ти е помогнал да почнеш курсове в колежа, помогнал ти е да се настаниш в Дома на Спасението, помогнал ти е да си намериш работа и е говорил с теб да станеш католик, може би дори момче на олтара. Не е ли това достатъчно?
СТЕМПЛЪР: Да, сър.
ВЕЙЛ: И вие двамата никога не сте се карали, не сте имали сериозни пререкания?
СТЕМПЛЪР: Не, сър.
ВЕЙЛ: Дори когато напусна Дома на Спасението?
СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той разбра, че е дошло време.
ВЕЙЛ: Аарон, разбираш ли защо си тук?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. Казват, че съм убил епископ Рашмън.
ВЕЙЛ: Знаеш ли какво ще стане сега?
СТЕМПЛЪР: Ще ида в Дейзиленд и там ще решат дали съм луд, или не и ще застана пред съда.
ВЕЙЛ: И ти разбираш сериозността на всичко това?
СТЕМПЛЪР: Разбира се. Може да ме екзекутират.
ВЕИЛ: Разкажи ми за вечерта, когато беше убит епископът. Ти беше в апартамента му, нали така?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. Момчетата от олтара се събрахме там. Погледахме видеокасетата. После пихме по нещо разхладително — кола и сладки и говорихме, знаете… да си католик и така нататък.
ВЕЙЛ: По кое време стана това?
СТЕМПЛЪР: Е, не мога да бъда сигурен, понеже нямам часовник. Струва ми се, че отидохме там… около осем. Стояхме около час и половина. Така че предполагам, си тръгнахме около девет и половина.
ВЕЙЛ: И кои бяхте там, Аарон?
СТЕМПЛЪР: Питър, Джон, Били, Сид и аз. И епископът.
ВЕЙЛ: Всички ли живеят в Дома на Спасението?
СТЕМПЛЪР: Освен Били и мен.
ВЕЙЛ: Какви са фамилните им имена?
СТЕМПЛЪР: Не използваме фамилни имена в Дома на Спасението, мистър Вейл.
ВЕЙЛ: Не знаеш фамилните им имена?
СТЕМПЛЪР поклаща глава: Освен на Били Джордан.
ВЕИЛ: Къде живее той?
СТЕМПЛЪР: Има си стоянка долу в Пещерите, като мен.
ВЕЙЛ: Добре, значи ти си тръгнал от епископа някъде около девет и половина. Къде отиде?
СТЕМПЛЪР: Отидох на долния етаж в офиса да си взема книга.
ВЕЙЛ: Колко дълго стоя там?
СТЕМПЛЪР (колебае се): Аз… ъ-ъ, не съм напълно сигурен.
ВЕЙЛ: Защо не си сигурен?
СТЕМПЛЪР (става неспокоен, неуверен): Щото… не си спомням, нямам часовник. Аз четях… беше „Алманаха на Бедния Ричард“ от Бенджамин Франклин. И чух нещо на горния етаж, така че тръгнах по стъпалата и извиках, но нямаше отговор. Изкачих стъпалата и извиках на епископа. Когато стигнах неговата врата, чух стереоуредбата му да свири силно. Така че почуках на вратата, открехнах я… и… и…
ВЕЙЛ: И какво?
СТЕМПЛЪР: Не помня.
ВЕЙЛ: Не си спомняш какво стана после?
СТЕМПЛЪР: Следващото нещо, което помня, е, че стоях там и ножът беше в, ръката ми, и пръстенът… и… и епископът беше… имаше кръв навсякъде и върху мен и епископът беше… на пода… и кървеше страшно.
ВЕЙЛ: После какво направи?
СТЕМПЛЪР: Предполагам… предполагам, че се паникьосах и тръгнах да бягам навън, само че имаше някой на долния етаж, така че побягнах навън през кухнята и една полицейска кола идваше по алеята, така че се върна в църквата и… ъ…