— И той вероятно е видял как идва краят му? — каза Търнър.
— Така бих предположил — кимна Даниелсън. — Често при такива масивни шийни рани се получават мъртвешки спазми — това е внезапно трупно вкочанясване — но не вярвам тук да го е имало.
— Защо не? — попита Венъбъл.
— Заради раните по предната част на ръцете и най-вече дланите. Очевидно той се е опитал да се защити.
— Добре. Съжалявам, че ви прекъснах.
— Други порезни рани има по лицето, черепа, гърдите и корема, и върху всеки крак. Някои от тях сами по себе си не са достатъчни да причинят смърт.
— Накрая имаме изрязвания. Всичко седемнайсет, повечето от които са повърхностни, сравнени с травматичните рани. И после имаме отстраняване на гениталния орган, който е поставен в устата на жертвата. Между другото, тази ампутация е извършена с известно хирургическо умение, особено при положение, че е направена с месарски нож. Това е разрязването, което мисля, че се доближава до диагностична квалификация.
— Мислите, че извършителят е имал предишен опит в медицината? — попита Стенър.
— Вероятно. Положително има някакви познания за тази процедура.
— Хм — реагира Стенър.
— Кървенето е било обилно — продължи Даниелсън, чийто поток от мисли следваше забележително една и съща посока въпреки прекъсванията. — Мъртвецът съдържаше по-малко от една пинта кръв, когато направихме аутопсията. Това е рядкост. Обикновено кървенето намалява, когато органите престанат да функционират, особено когато сърцето спре да бие. После следваизтичането. Вярвам, че въпреки свирепото нападение, жертвата може да е живяла повече, отколкото нормално може да се очаква.
Стенър попита:
— Съпротивлявал ли се е много?
— Съдейки по раните по предната част на ръцете и дланите, бих казал да. Но не за дълго. Този човек е умрял много бързо.
— Какво ще кажете за болката? — попита Уудсайд.
— Много интензивна.
— Колко дълго мислите, че е продължило? — попита Стенър.
— Времето, необходимо да се умре след порезна рана на шията, зависи от това, дали венозната или артериалната мрежа е прекъсната и дали е имало аероемболия. В този случай е имало и двете. Но съдейки от раните по ръцете и дланите, той може да е живял около минута-минута и половина. Ако разрезът на шията е бил първият, не виждам как може да е бил в съзнание повече време — но вероятно е успял да окаже съпротива около минута.
— Какво ще кажете за снимката отдясно? Задната част на главата му. Какво е това? — попита един от детективите.
— Тъкмо стигах и до това — каза Даниелсън. — Нямам никакво обяснение. Погледнете тази снимка тук, която е направена при огледа след смъртта. — Той посочи към една моментална снимка от задната част на главата на Рашмън. — Точно под линията на косата е изписано с кръв B32. 156. Нямам обяснение за цифрите — приключи той. — Но те определено са написани с кръвта на епископа, както и числото 666 върху стомаха му — очевидно имат нещо общо с дявола.
— Някакви други заключения? — попита Стенър.
— Имало е известна доза хирургически опит в тази работа — отговори Даниелсън. — Няколко от тези рани са доста точни, доколкото са улучили жизненоважни органи и са причинили травмата, която имаме. А другите са просто клане напосоки. Аз също така вярвам, че убиецът е бил левак.
— Благодаря — каза Стенър и Даниелсън се върна на мястото си.
— Мис Венъбъл? — попита Стенър, гледайки към прокурора.
— Нищо дотук — отговори тя.
— Лу, какво имаш за нас?
Търнър отиде до таблото и закачи една диаграма със мястото на убийството върху нея.
— Имаме три интервюта, които няма да бъдат признати, но ние можем да пресъздадем разказа му. Той твърди, че е дошъл през предната врата тук, чул нещо на горния етаж в апартамента на епископа и отишъл горе. Казва, че е влязъл в спалнята на епископа и ето къде вече се побърква. Стемплър казва, че е имало някой друг в стаята, някой, от когото се страхува, и че му причерняло. Следващото нещо, което помни, е как напуснал спалнята. Твърди, че е чул някого на долния етаж, паникьосал се е и изтичал по коридора тук, през задната врата и надолу по стъпалата, после видял полицейска кола тук на алеята, така че се върнал обратно в църквата, изтичал надолу по този коридор и се скрил в стаичката за изповед, където е бил намерен.