— Седемдесет и седем според аутопсията — каза Наоми. — Което между другото е също толкова лошо, колкото и снимките.
— Ние ще го отбегнем при даването на показания — каза Вейл. — Ще признаем броя на раните, местоположението им, причината за смъртта и т.н. Това ще намали ефекта им. Докладът от аутопсията ще бъде приет като веществено доказателство, но най-вероятно журито няма да го прочете — ще бъде заето с други неща.
— Във всеки случай обувките, изглежда, означават предумисъл — каза Гудмън. — Не внезапен гняв, не временна лудост, а внимателно планиране и извършване.
— Ако, всъщност, действително е станало така — каза Вейл.
Наоми се намеси:
— Как другояче може да е станало? Той излъга за това и теб, и ченгетата. Казва, че е влязъл през предната врата и се уплашил от някого, когато си тръгвал, така че избягал отзад. Очевидно, поначало, той е влязъл през задната врата.
— Може би. Но те не могат да използват интервютата, а и ние няма защо да го правим. Това, което трябва да открием, е дали е излъгал и защо?
— Защо го е направил — ако го е направил? — попита Гудмън.
— Може да е бил объркан. Уплашен. Сплашен — каза съдията. — Може да е невинен, но се страхува да каже истината, понеже изглежда виновен.
Вейл вдигна рамене.
— Отново зависи дали наистина е имало някой друг в стаята с него. Вижте, да предположим, че е дошъл от пред, свалил си е обувките и ги е сложил в джоба на палтото си, или ги е държал. Когато си е тръгвал, той се е уплашил от някого на долния етаж, отишъл е до кухнята и си е сложил отново обувките, преди да излезе на студа.
— Хайде сега — каза Гудмън скептично.
— Можеш ли да докажеш, че не е станало така? — попита съдията.
— Не.
— Тогава ние говорим за разумно съмнение и обувките, и кървавите следи стават спорни — каза Вейл. — Нито една възможност не може да се докаже, така че и двете са вероятни.
— И в повечето случаи — добави съдията — журито ще отхвърли и двете възможности, вместо да прави предположение как е станало в действителност.
— Същото е и с ножа — каза Вейл. — Ние приемаме, че той си е тръгнал с него, но не приемаме, че го е донесъл от кухнята със себе си.
— Това е добре — каза съдията. — Нека те докажат, че е станало иначе.
— Има ли отпечатъци от пръсти върху подноса? — попита Гудмън.
— Ще разберем, когато видим съдебния доклад.
— Може би е носил ръкавици? — предположи Наоми. — Може би е танцувал в балета на Болшой театър, така че какво от това? — предположи съдията.
— С други думи не важи, докато не го докажат — обясни Вейл.
— Някакви власинки от ръкавици по подноса?
— Още веднъж, нека видим какво пише в съдебния доклад.
— Какво ще реши Шоут относно признаването на снимките? — попита Наоми.
Вейл погледна към съдията и леко вдигна вежди. Спелдинг се почеса по средата на носа си с показалец.
— Това е труден избор за него — каза Спелдинг. — Аз лично мисля, че те са уместни. Но ако ги допусне, ще има основания за протест. Моето предположение е, че ще ги допусне.
— Господи! — каза Наоми.
— Недей — каза Вейл. — Това може да ни е и от полза.
— Как?
— Зависи от мотива — предположи съдията.
— Точна така — отговори Вейл. — Може да се обзаложите, че вярната опозиция работи извънредно върху това. Ако не намерят такъв, може да им спретнем хубаво дело, като се позовем на прецедента Макнетън и използваме снимките.
— Кой е Макнетън? — попита Моли.
Съдията обясни.
— Макнетън застрелял един член на Британския парламент през 1893 г. Съдът не го признал за виновен поради умопомрачение и обществеността побесняла, така че Кралският съд, това е Британският апелационен съд, е формулирал правилото Макнетън. То постановява, че в случай на оправдание трябва ясно да бъде доказано, че по време на извършването на престъплението обвиняемият е бил жертва на такъв умствен недостатък, причинен от психическа болест, че не е знаел характера и качеството на постъпката, която е извършил.
— Или дори да го е знаел — добави Вейл, — той не е осъзнавал, че това не е хубаво.
— Иначе казано: Само някой смахнат може да направи такова нещо без причина — каза Гудмън.
Моли трепна с очи при употребата на думата смахнат.
Вейл стана и започна да обикаля.