— Никакъв доктор. Лед да, но имам алергия към докторите — тоест лекарите.
Тя се усмихна и го поведе към кухнята.
— Какво има на касетката? — каза Вейл.
— Нека първо му оправим ръката — каза Моли.
— Забрави за ръката му. Тя винаги изглежда такава.
— Е, благодаря ти — каза Гудмън и погледна към Моли доста жално. — Много боли — каза той.
Вейл завъртя очи. Моли извади един поднос с лед, сложи няколко кубчета в една кърпа за бърсане на чинии. После я сложи върху разбитата ръка.
— Ох — изстена Гудмън и затвори очи.
— Преструва се — изръмжа Вейл. — Знам кога човек се преструва и това определено е преструвка.
— Откъде знаеш? — поиска да разбере Гудмън.
— Познавам преструвката, когато я видя. Това е една от дарбите ми. Нека чуем сега за твоите подвизи.
Докато Моли увиваше една кърпа около компреса с лед, който тя несръчно беше поставила върху подутата ръка на Гудмън, той бавно и подробно разказа за сблъсъка си с Алекс и Батмън и разговора след това. Неговите коментари бяха посрещнати с учудване и шок.
— Епископът е участвал в това и го е режисирал?
— Така каза момчето, но нека първо видим касетката.
Те се върнаха обратно в офиса и Мартин сложи касетката във видеото. Седна в стаята срещу монитора и натисна копчето. Първите десет минути имаше запис на една литургия. Бяха заснети две момчета на олтара, които помагаха на епископа, но Гудмън не позна нито едно от тях. Те бяха малки и Гудмън предположи, че не са членове на „Момчетата от олтара“. Може би касетката наистина беше образователна, помисли си Гудмън, чувствайки се малко глупаво. После екранът се изчисти и след няколко секунди се появи нова сцена. Една спалня.
Почва се, помисли си Гудмън.
Момичето влезе на сцената първа. Тя беше дребна, русата й коса беше хваната на опашка, гърдите й напъпили, лицето й, въпреки яркия грим около бледосините очи, беше едно було на невинност. Беше облечена в дълга до глезените памучна престилка и изглеждаше на около двайсет години. Не изглеждаше уплашена, а доста неспокойна, дори малко дръзка. Някъде извън камерата се чуваше песен на „Би Джийз“. Момичето влезе в кадър и започна да танцува с музиката, отначало с неясно безразличие. Чуха се развълнувани аплодисменти от двама-трима души извън кадър. Подтикната от невидимата публика, тя ускори темпото. Завъртя се, престилката се повдигна и разкри една гледка с черни чорапи. Заедно с все по-бързия танц престилката се повдигна повече и се видяха долнокачествени жартиери и черни слипове под невинната рокля.
В този момент един глас зад екрана каза: „Добре, Били, твой ред е.“ Едно високо слабо момче с плътни панталони и копринена риза влезе в кадър и започна да играе с момичето. Представлението стана по-вълнуващо и по-секси. Гласът извън кадър започна да дава инструкции, нареждайки им да направят така наречения бавен стриптийз, докато и двамата останаха голи. После инструкциите станаха по-определени и по-сексуално ориентирани. Накрая гласът нареди на Питър да излезе на сцената.
Моли, Том и Мартин гледаха безмълвно, докато гласът зад кадъра дирижираше това, което беше известно като menage a trois. После касетката рязко свърши. Тримата стояха безмълвни, докато Вейл пренавиваше касетката. Той се обърна към Моли.
— Ще ни извиниш ли за минутка, Моли?
Тя не изглеждаше притеснена от молбата.
— Какво ще кажете да си пийнем? — каза тя. — Май по една чашка ще дойде добре след видяното.
— Хубава идея — каза Гудмън.
Тя отиде в кухнята.
— Окей, откъде взе касетката, Том? — попита Вейл, когато останаха сами.
— Виж, това, което не знаеш…
— Откъде взе проклетата касетка?
— От спалнята на епископа. Беше в килера с другите касетки от богослуженията.
— Ти си задигнал веществено доказателство от мястото на престъплението?
— Просто я взех назаем.
— Господи, та те имат инвентарен списък на тези касетки.
— Взех една празна касетка и ги смених.
Разтревожен, но впечатлен, Вейл не знаеше дали да се смее, или да се сърди.
— Всичко, което знаем, е, че те са я гледали — каза той.
— Едва ли. Щеше да бъде в стаята с доказателствата. Няма да оставят такова нещо да се въргаля наоколо.
— Ако Венъбъл разбере за това, с твоята кариера е свършено, преди още да е започнала. Вероятно и двамата ще трябва да практикуваме в Боливия, без право да се явяваме пред съда.