Списъкът на висшата флора включва над 1200 вида, от които едва 55 се срещат над 4000 м. Гигантските спорежи Senecio kilimanjari и S. cottonii, както и Lobelia deckenii са ендемични за този африкански вулкан.
До Ухуру водят шест основни маршрута - „Марангу“, „Ронгай“, „Лемошо“, „Шира“, „Умбве“ и „Мачаме“. Достигането му по всеки от тези главни маршрути не представлява почти никаква трудност и списъкът на сънародниците ни, стигнали до най-високата му точка, набъбва всяка година.
Над 90% от изкачванията стават по маршрута „Марангу“, който е най-евтиният вариант (1172 щатски долара през 2009 г.), нощува се в хижите, изградени по протежение на пътя за изкачване, или на палатки - в случаите, когато туристите са повече от леглата в хижата.
Гигантските спорежи Senecio spp. доминират в зоната над 3500 м.
Беловратите гарвани (Corvus albicollis) са най-често вижданите птици по склоновете на Килиманджаро.
Връх Мауензи (5149 м) е вторият по височина вулканичен конус в масива на Кили.
В периода 9-13.02.2009 г. се качих с малка българска група по „Умбве“, който е един от скъпите маршрути (1447 долара през 2009 г.) и дотогава беше рядко изкачван или въобще неизкачван от българи. След множество инциденти, най-вече смъртта на трима американци в резултат на масивно скално срутване между 5000 и 5300 м на 4.01.2006 г., участъкът, преминаващ през т.нар. Breach Wall над ледника Ароу, се счита за изключително опасен и днес пито една от агенциите не предлага изкачване по него. По тази причина маршрутите „Умбве“, „Шира“, „Мачаме“ и „Мвека“ преминават през лагерите „Баранко“ (3940 м) и „Барафу“ (4600 м) и оттам през Стела пойнт (5756 м) на ръба на кратера до Ухуру (5895 м).
Изкачванията към върха започват около полунощ и ако сте бавни, ще катерите в най-големия студ, при силен вятър и дори сняг. С групата ми тръгнахме от „Барафу“ (4600 м), последния лагер, в 1:30 ч. сутринта. Беше много светла лунна нощ и не пуснахме челниците пито веднъж. Дългата върволица от светлини пред нас вече достигаше средата на маршрута. Катерехме с добро темпо и задминавахме наред, но по едно време усетих, чс сме прекадено бързи и трябва да забавим ход, за да посрещнем изгрева (към 6:15 ч.) на върха. Имах предостатъчно сила и даже можех да тичам, но си наложих да крача много бавно. Температурата беше около -10°С, но заради вятъра чувствахме студа много по-силно. Точно в 5:55 ч. с Ради бяхме на най-високата точка. Всичко все още тънеше в чернота и само една тънка оранжева линия започваше да блещука на изток. Кратерът на вулкана беше ясно очертан и в него видях, че понастоящем е останало само едно голямо ледено парче.
Слизането от върха е удоволствие, защото достигането до последния лагер става по дълги сипеи за малко повече от час. На няколко места покрай пътеката може да видите най-различни модели носилки за спасяване на закъсали туристи. Ако имате издръжливи крака, бихте могли в рамките на същия ден да се спуснете по „Мвека“ до град Моши и да се приберете в хотела си.
Климатичните промени са причина за стопяването на 85% от ледената покривка на Килиманджаро в периода от 1912 до 2011 г. Намаляването на ледената площ през последните години е толкова бързо, че моделите показват, че през 2040 г. на покрива на Африка ще са останали няколко малки парчета, а през 2060 г. най-вероятно въобще няма да има лед.
РУВЕНЗОРИ - ГОСПОДАРЯ НА ДЪЖДА
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Маргерита (5109 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Рубензори, на границата между Уганда и Конго
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 18.06.1906 г. от италианците Луиджи Амадео ди Сабоя - херцог Абруцки, Дж. Петига, С. Олие и Ж. Брошрел
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 1.03.1993 г. от зоолозите Петър Берон и Владимир Бешков
В буквален превод от местния език баконджо „Рувензори“ означава „Господаря (или бащата) на дъжда“. Другото популярно име на тази удивителна планина е Lunac Montes - Лунните планини. С него те са обозначени на карта, изготвена от египетския географ Клавдий Птоломей през 150 г. сл.Хр. Шестстотин и петдесет години преди Клавдий Есхил пише за „Египет, хранен от снеговете“. Да се чудиш откъде древногръцкият драматург е знаел, че от покритата с ледници и сняг Рувензори извират едни от най-големите притоци на река Вели Нил.
Рувензори е най-слабо посещаваната висока планина в Африка поради големите трудности, които човек трябва да преодолее, докато излезе в зоната на ледовете - километрите блата, калища, покрити с мъхове скали и гъсти тропически планински гори. Годишно едва около 2500 души посещават парка (за сравнение, Килиманджаро се посещава от над 38 000 души). Рувензори сигурно е и единствената планина в света, в която през цялото време се ходи само с високи ботуши. Трекинг обувките се носят само в района на хижите и в деня. когато се изкачват върховете. По време на изкачването засякохме едни чехи, които бяха спестили десет долара за ботуши и след седмица газене в блатата изглеждаха в крайно окаяно състояние. Тук ежедневно вали дъжд, влажността е висока, времето се променя непрекъснато, а ветровете пренасят нагоре-надолу само облаци и мъгли. Панорамни гледки, изгреви и залези могат да бъдат наблюдавани за по няколко минути на ден, и то при късмет.