Националният парк „Рувензори“ покрива площ от 99 600 хектара и с част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Долната му граница започва от 1670 м и горната достига 5109 м. Седемдесет процента от територията на парка се намират над 2500 м. Това е третата по височина планина в Африка, която, за разлика от Килиманджаро и Маунт Кения (които са вулкани), е истинска планина е шест масива над 4500 м Маунт Стенли (5109 м), Маунт Спик (4890 м), Маунт Беи кър (4843 м). Маунт Емин (4798 м). Маунт Джеси (4715 м) и Маунг Луиджи ди Савоя (4627 м). Общо десет върха са по-високи от 4800 м. Рувензори е разположена на 50 км северно от Екватора, на границата между Уганда и Конго, и е приблизително дълга 80 км и широка 30 км. Маунт Стенли с нан-изявеният от шестте централни масива, чиято най-висока точка е връх Маргернта (на името на италианската кралица, царувала по време на първото изкачване). Затоплянето на климата не е подминало и този район. Оценка, направена през 1990 г., показва намаляване на ледниците с 40% в сравнение с 1955 г. Въпреки по-бавната скорост на топене спрямо Килиманджаро и Кения прогнозите сочат, че между 2030 и 2040 г. в планината вече няма да има никакъв постоянен лед.
Връх Александра (вляво. 5091 м) и връх Маргерипш (вдясно, 5109 м.).
Флора и фауна. Разнообразието от растения и животни е изключително голямо и много от видовете се срещат само тук. Рувензори представлява остров от влажна тропическа гора и алпийска растителност, обграден от сухи равнини. Планината е известна с най-богатата планинска флора в Африка и над 55% от територията на парка е покрита с гори. Зоналността е ясно изразена, различават се влажна планинска гора, бамбуков пояс (2600 3700 м). срикоидни храсталаци (3200 4000 м), афро-планинскн мочурища (3800 4400 м) и алпийска нмвална зона (над 4400 м). Срещат се различни видове подокарпуси, домбси, рапанен, гигантски сиорсжи. добелим и какви ли не още видове редки и ендемични растения. Горите са смайващо интересни, защото по силно разклонените клони на дърветата висят огромни топки мъх, брадати лишеи и папрати. Количеството на епифитите е невероятно огромно - над 1 тон/хектар!
Рувензорн се характеризира и с най-богатата планинска фауна в Африка. Установени са 70 вида бозайници, включително и шест вида примати. Ендемични за района са видове като планинската рувензорска катерица, рувензорската земеровка, рувензорският тенрек, рувензорският подковонос. рувснзорският плъх, рувснзорският колобус и дори рувензорският подвил на леопарда. В парка са установени общо 177 вида птици и рувензорското гурако (Ruwenzorontis johnstoni) е най-забележителният измежду 17-те ендемични вида.
От влечугите са установени три вида хамелеони и два вида неотровни змии. От земноводните ендемични са дървесната рувензорска жаба (Africaпа ruwenzorica) и рувензорската ноктеста жаба (Xenopus ruwenzori). Безгръбначната фауна е сравнително слабо проучена. Известни са едва 15 вида дневни пеперуди. От изследване, проведено в периода 1948 1949 г., за алпийската зона на планината се съобщават 60 вида, от конто 25 са нови за науката. Откритията в света на безгръбначните животни, обитаващи Рувензорн, тепърва предстоят. Особен интерес за мен представляваха видовете, живеещи на границата със снега. Въпреки краткия си престой в тази зона успях да събера няколко епруветки с най-високопланските стоножки в Африка, няколко вида паяци, колемболи и други дребни насекоми.
Зоолозите са винаги нащрек. Интересно, но в клоните на палма, намираща се само на 500 м от поста на рейнджърите над село Ибанда. открих една от най-отровните змии в тази част на Африка - храстовата отровница Athens nitschei. На входа на парка изрично попитах дали имат отровни змии и след полученото звучно: „No, Sir!" реших да скачам след всяка опашка на влечуго... Добре, че се загледах внимателно, преди да изненадам точно тази змия. Всички около 15 вида от нейния род са редки и слабо изучени, поради което противоотрова още не е изолирана. По-ниско на същата палма хванах една малка дървесна жабка от род Leptopeles. Осъществих и една моя детска мечта - да хвана хамелеон. С помощта на зоркия поглед на носачите (които панически бягат от тези животни) успях да хвана две възрастни животни от два вида.