(Ляво) Хамепеонът Kinyongia xenorhina е рядък вид и се среща само в тази част на Африка. (Дясно) Трироговият хамелеон (Trioceros jolmstoni) е ендемичен вид за района на Рувензори.
Информация за изкачванията. Първото изкачване на връх Маргсрита с осъществено от експедиция на знаменития Луиджи Амадео ди Савоя. херцог Абруцки, през 1906 г. Първите българи, стигнали върха, са зоолозите д-р Петър Берон и д-р Владимир Бешков (1.03.1993 г.). През март I994 г. с успех се поздравяват и алпинистите Борислав Димитров и Йорданка Димитрова. Ние с Радослава съответно станахме петият и шестият българин, изкачили това изключително екзотично и високо място на планетата.
Изкачването ни започна в края на февруари 2009 г., когато се озовахме в офиса на агенцията, организираща изкачванията на Рувензори в областния град Касесе, Уганда, близо до границата с Конго. Веднага след като уредихме формалностите, ни пратиха в близкия магазин за обувки е инструкцията да си купим по чифт ботуши.
В планината са изградени хижи и от двете страни на угандо-конгоанската граница, но понастоящем почти всички изкачвания се правят откъм Уганда, с изходен пункт село Ибанда (на около 40 км от Касесе). За носачи се наемат местни жители от племето баконджо. Най-често използваният маршрут е т.нар. „Сентръл сиркуит“, по който със или без изкачване на връх Маргерита, в зависимост от скоростта на ходене, за пет. седем или девет дни се преминава през всички изградени хижи.
До връх Маргерита най-често се подхожда от хижа „Елена“ (4540 м) или хижа „Буджуку“ (3980 м). Ако сте добре подготвени (както бяхме ние), атака на върха може да се предприеме и от по-долната хижа „Джон Маге“ (3380 м) в рамките на един дълъг ден. Над хижа „Елена“ се изкачва скален кулоар (II категория), след което се стига до заледеното плато Стснли. Оттам се обуват котките, подкосява се връх Александра (5091 м) и по леко тсхничен скален пасаж се излиза на ледника Маргерита. Следва стръмно изкачване до премката между Александра и Маргерита.
После с помощта на метална стълба и посредством катерене (III категория), обезопасено с парапет по скална стена, се стига до характерен ръб, по който се продължава към върха. Над 80% от изкачилите Маргерита не виждат нищо повече от бяла гъста мъгла. Поради късното ни изкачване (достигнахме върха в 18 ч. на 23.02.2009 г.) имахме редкия шанс за миг да видим малко повече от изключително красивия район. Графикът на нашето изкачване е показан в следната таблица:
ДЕН МАРШРУТ ДЕНИВЕЛАЦИЯ ВРЕМЕ
1 Ибанда - хижа „Ниябитаба“(2600 м) +1200 м 3 часа
2 Хижа „Ниябитаба“ - хижа .Джон Мате“ (3515 м) +915 м 5 часа
3 Хижа ,Джон Мате“ - връх Маргерита (5109 м) - хижа „Елена“ (4560 м) +1600 м, -550 м 3 часа
4 Хижа „Елена" (4560 м) - превалът Скот Елиът (4372 м) - хижа „Китандара" (4050 м) - проходът фрешфилд (4215 м) - хижа „Гай Йеоман" (3450 м) + 300 м, -1010 м 8:30 часа
5 Хижа „Гай Йеоман“ (3450 м) - хижа „Ниябитаба“ (2600 м) – Ибанда + 100 м, -1650 м 5:30 часа
В експедиционната си кариера до този момент не бях ходил на друго подобно място. След една седмица изкачване до над 5000 м, километри в преодоляване на едно от друго по-неприятни тресавища, поройни дъждове и безкрайна мокротия останах толкова доволен от преживяното, че още на следващия ден пожелах отново да тръгна из дебрите на гъстите рувензорски гори. Усещането, че те гледат хиляди очички, както и дивите звуци в този земен рай ме върнаха в праисторическите времена, когато ние, хората, също сме били принудени да се борим за оцеляването си.
Рувензори оставя незабравими впечатления и ми е в топ три от местата, които бих посетил отново и отново.
МАУНТ КЕНИЯ - ПЕТХИЛЯДНИК ТОЧНО ПОД ЕКВАТОРА
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Батиан (5199 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Маунт Кения 8 Кения
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 13.09.1899 г. от Сезар Олие и Жозеф Брошрел 8 състава на 170-членна експедиция под ръководството на Халфорд Джон Макиндер
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 29.04.1969 г. от Кръстьо Алексиев, Кирил Димчев, Атанас Захариев, Едрю Кънчев и Добри Кисьов