Северните стени на Непион (5188 м) и Батиан (5199 м).
Маунт Кения е изгаснал стратовулкан, формиран в резултат на периодични изригвания преди около 2.6-3.1 млн. години. Планината е насечена от радиално разположени дълбоки долини, които започват от най-високите върхове и са образувани в резултат на заледявания и последвала ерозия. Годишната сума на валежите варира от 900 мм по северните до 2300 мм по югоизточните склонове. Над 4500 м валежите са само от сняг. В планината има около 10 ледникови езика, най-голям от които е ледникът Люис (Lewis Glacier), и 20 малки езера. Измерена през 1980 г., общата плот на ледниците е около 0.7 кв.км. В наши дни тя е с 20-30% по-малко и според прогнозите през 2030-2040 г. в тази африканска планина няма да са останали ледници.
Националният парк „Маунт Кения“ е създаден през 1949 г., през 1978 г. е обявен за биосферен резерват, а през 1997 г. става част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Площта на парка е приблизително 2124 кв.км и голяма част от нея се намира над 3000 м. годишно той се посещава от около 20 000 посетители.
Флора. Флората и растителността на Маунг Кения са много разнообразни поради големия височинен диапазон, разликите в количеството на валежите, експозицията на склоновете и температурите. Общо 13 вида растения се срещат само в тази планина и никъде другаде. В границите на парка попадат следните растителни зони:
• Влажна планинска гора (2100-2400 м)
• Бамбуков пояс (2400-2850 м)
• Зона Hagenia-Hypericum (2850-3000 м)
• Зона с ерикоидни храсталаци (3000-3300 м)
• Алпийска зона (3300-4350 м).
(Ляво) Ендемичният вид Lobelia telekii достига до три метра височина. (Дясно) Близък поглед в листата на плаун Lycopodium sp.
Горната граница за разпространението на почти всички видове е 4500 м, въпреки че няколко вида могат да бъдат забелязани и над 5000 м.
Фауна. В зоната на влажната планинска гора се срещат видове като голямо африканско горско диво прасе (Hylochoerus meinertzhageni), дървесен даман (Dendrohyrax arboreus), белооиашата мангуста (Ichneumia albicauda), слон (Loxodonta africana), черен носорог (Diceros bicorn is), антилопа суни (Neotragus moschatus), черночела антилопа (Cephalophus nigrifrons), също няколко вида примати и леопард (Panthera pardus), който се изкачва и над 4000 м.
Срещат се още дребната антилопа (Sylvicapra grimmia altivallis) и златистата котка (Felis auratd). На височина пад 3000 м от бозайниците са установени локални ендемични видове като мишевидната земеровка (Myosorex роlulus), скалния даман (Procavia johnstoni nuickinderi) и плъха (Tachyoryctes splendens).
Figure 1: (Горе ляво) Скалният даман (Procavia johnstoni mackinderi) е ендемичен подвид за Маунт Кения. (Горе дясно) Синята верветка (Cercopithecus mitis) е често срещан вид в горите до ок. 3500 м. (Долу ляво) Огромни Senecio spp. запълват почти цялата долина Мак
От птиците са установени над 130 вида. В горския пояс се среща местната разновидност на зеления ибис (Mesembrinibis cayennensis), ястребовият орел на Лйре (Hieraaetus dubius), абисинската дългоуха сова (Asia abyssinicus), бухалът на Макиндер {Bubo capensis nuickinderi), локално застрашеният бързолет (Schoutedenapus myioptilus) и много видове нектарници (Nectariniidae). Субендемични са африканският алпийски бързолет {Apus melba africanus) и алпийският ливаден гущер алгироидес (Algyroides alleni).
Върхове и изкачвания. Маунт Кения е планина, която ако наистина искаш да изкачиш до най-високата точка, трябва да си поне средно подготвен катерач. Деветдесет и осем процента от „изкачилите се“ всъщност публикуват снимки от третия по височина връх в планината
Пойнт Леняна (4985 м). Пойнт Леняна е леснодостъпен и се издига в непосредствена близост до двата най-високи върха близнаци, по-ниския Нелион (5188 м) и най-високия Батиан (5199 м). Осем върха се издигат между 4800 и 4960 м. Сред тях попадат Кориндън пик (4960 м), Пойнт Пигот (4957 м), Пойнт Томпсън (4955 м), Пойнт Дютон (4885 м), Пойнт Джон (4883 м) и други.
Най-популярните разрешени за трекинг маршрути са „Маро Мору“ от запад, „Сиримон“ от север и „Чогория“ от изток. Всички те се пресичат в района на най-високите върхове Нелион, Батиан и Пойнт Леняна. Според нивото на подготовка маршрутите се преминават средно за 5-7 дни. Спането е на палатки или в хижи. За хижите се плаща по 10-20 долара, когато не са включени в общ пакет от агенцията, която ви обслужва.
В зависимост от сезона, в който посещавате планината, безенежните скални маршрути за двата най-високи върха са съответно от юг в периода декември-март и от север през юли до октомври. За първи път Батиан е изкачен през 1899 г. от 170-членна експедиция под ръководството на Халфорд Макиндер. Съставът на експедицията включва шестима европейци, 66-ма суахили. двама водачи масаи и 96 местни жители кикую. Първите българи, които достигат Нелион и Батиан, са група алпинисти от гр. Сливен през април 1969 г. През декември 1991 г. Николай Петков и Иван Масларов прокарват премиерен маршрут по южната стена на Батиан. Следващите сънародници, изкачили върха, са Борислав Димитров и Йорданка Димитрова (февруари 1994 г.).