Под южната стена на Маунт Кения.
Нашето изкачване. За да стигнем до основата на върховете, избрахме най-прекия подход, който започва от град Наро Мору (180 км североизточно от Найроби). Добре аклиматизирани, достигнахме лагера „Макиндер“ (4300 м) за един ден преход от входа на парка и нагоре по долината Телеки. На следващия ден се качихме до изходния пункт - Австрийската хижа, или Топ хът, на височина 4790 м. На 3.03.2009 г. по тъмно пресякохме с котки ледника Ароу, по който във филмите за Кения се спускат със ски (сега напълно изключено!). В 7 ч. сутринта започнахме катеренето по нормалния маршрут на югоизточната стена на Нели он. Редуват се II и III категория UIAA, но възможностите и алтернативите в огромния лабиринт от скали са десетки и намирането на „верния път е най-големият проблем, пред който са изправени катерачите. Стане ли по-трудно, значи си „объркал“ маршрута. Скалата е основно фонолит (вулканична), възможностите за самоосигуряване са добри, сцеплението е отлично, мъхове и лишеи няма.
Почти в средата на стената се намира Бивакът на Бейли (Baillie’s Bivvy) - малка алуминиева „кутийка“, в която може да се подслонят два ма-трима човека. Малко по-нагоре е пасажът на маршрута - Dc Graaf s Variation (20 м, IV-IV+ категория). Следва т.нар. Амфитеатър, чийто улей извежда до върха на Мел йон. Оттам се слиза до премката Gate of the mists и се изкачва Батиан. Слизането е по обратния път.
Изкатерването на 18 пълни въжета до Нелион плюс рапелирането в рамките на светлата част на един-единствен ден е задача само за бързи катерачи. Ние се движехме доста добре в началото, но на 5000 м височина „четворките“ станаха „шестици“ и това започна да ни забавя. След няколко обърквания на пътя и падане на мъгла около обяд вече бях разколебан дали ще успеем да стигнем върха за един ден. Нямахме достатъчно време, което наложи да взема решение да се върнем от нивото на Амфитеатъра (около 5050 м, стотина метра под Нелион). Рапелите надолу ни забавиха доста поради честите заплитания на въжето, но все пак на мръкване (към 19 ч.) бяхме в основата на стената. Достигането до Австрийската хижа през ледника ни отне около час. В плана ми не фигурираше резервен ден за втори опит, така че достигането до най-високата точка на Кения остана за следващото ни идване в Африка.
Сутринта на 4 март 2009 г. се качих до туристическия връх Пойнт Лепяла. После се спуснахме до лагера „Шиптън“ (4200 м) под северната стена и влязохме в долината Макиндер. След няколко часа се спуснахме до „Олд Моузес хът“ (3300 м), откъдето след последни километри ходене стигнахме до изхода на парка при „Сиримон гейт“ (2600 м). Планинските пейзажи, в които се потопихме, бяха невероятно различни от всичко, което бяхме виждали дотогава в Африка. Кения, този изгаснал вулкан точно под Екаатора, несъмнено заслужава да му отделите повече дни, за да усетите неговия дух и да го видите в цялата му прелест.
(Ляво горе) Югоизточната стена на Нелион (5188 м). Със звезда е отбелязано мястото, до което стигнахме, преди да падне мъглата.(Ляво долу) Ради, малко под най-трудния пасаж по нормалния маршрут - De Graaf’s Variation
ХИМАЛАЙСКАТА КОРОНА. НАЧАЛОТО
ПОЧТИ 2Х8000 В КАРАКОРУМ
В края на ноември 2008 г. седем души се събрахме в едно заведение близо до Красно село. Ветеранът Николай Петков беше направил план за нова експедиция. След кратко обсъждане оформихме две основни цели първо българско изкачване на Гашербрум I (по труден или нов дори маршрут) и опит за изкачване на Гашербрум II в рамките на същата експедиция. Решихме, че с тези амбициозни цели може да посветим експедицията па 80-годишнината от началото на организираното алпийско движение в България - учредяването на Българския алпийски клуб. Финансирането на експедицията на този етап звучеше прекадено розово и оптимистично. Имахме уверението, че необходимите около 100 000 лева ще се намерят лесно, поради което в началото се фокусирахме основно върху тренировките и подготовката на експедиционния багаж. През февруари и март с Радослава отидохме в Африка и изкачихме два от най-високите върхове на Черния континент Килиманджаро (5895 м) и Рувензори (5109 м). Направихме опит на Кения (5199 м) и почти го изкачихме. В началото на месец май пак с Ради направихме един неуспешен опит за изкачване на вулкана Сюпхан (4044{8} м) в Турция.