В деня на изкачването вятърът беше толкова силен, че горе-долу успявах да се закрепя на земята, а Ради с нейните 46 кг направо отлиташе. Отказахме се, но аз се чувствах отлично подготвен и спокоен за физическата си форма.
С напредване на времето и получените многобройни откази от големи фирми и банки взе да ми става ясно, че осигуряването на средства за експедицията се превръща в проблем номер едно. Въпреки помощта от ДАМС{9} „Он-клиник“, „Ойрошпед“ и още няколко фирми, събраният бюджет беше повече от недостатъчен. „Ели Лили“ ми отпуснаха 2000 долара, но останалите 3500 се наложи да извадя от личните си спестявания. Това беше поредното ми заминаване и вече бях установил, че разликата в експедициите, малки или големи, е само в наименованието на крайната цел. Планирането, подготовката, тренировките и лишенията са повече или по-малко напълно съизмерими като усилие. Разликите в протичането на етапите, предшестващи заминаването за където и да е, се пораждат основно от броя, опита и ентусиазма на участниците, както и от разпределението на личните отговорности.
Докато месеците се нижеха, отборът за заминаване се намали до четирима души - Николай Петков, Дойчин Боянов, Николай Вълков и аз. Няколко дни преди заминаването отидох до Букурещ, за да извадя пакистанските визи. Този път беше значително по-трудно, защото изискаха документи, които нямах, но в крайна сметка уговорих да ги издадат след три дни. Въпреки че от посолството ни бяха обещали, получаването на визите стана възможно в срок единствено със съдействието на Елисавета Първанова, Дора Маринова и българския посланик в Румъния.
На 15.06.2009 г. заминахме с полет през Атина и Доха. В Исламабад бяхме посрещнати от новия български посланик, г-н Румен Пирончев, и други представители на малката българска мисия в Пакистан. След четири дни пристигнахме в Скарду - изходния пункт за изкачването на каракорумските осемхилядници.
За разлика от последното ми идване тук, населението на града видимо се беше увеличило, а технологичните предимства, макар и плахо, бяха започнали да навлизат в живота на местните хора. Мобилните телефони бяха навлезли след 2007 г., а интернет вече се предлагаше на няколко места.
Малко преди Асколе минахме през термалните извори, които образуваха натечни синтро-подобни басейни - доста необичайна гледка за Каракорум. В селото бяха направили малък музей с образци на местния бит и култура. На видно място бяха монтирали две кръстосани пушки, тип кремъклийки, и над тях бяха окичили трофейни рога на мъжки алпийски козирози (Capra ibex). Въпреки че видът е защитен в огромни части на ареала му, в някои страни преследването и убиването му продължават и в наши дни.
По време на трекинга каменопад едва не затрупа Николай. В един от дните вървях на петдесетина метра след него, когато внезапно видях как огромна камара от камъни пада по склона отгоре. Викнах силно, за да го предупредя, но той въобще не реагира. Затичах се с викове. Като го наближих, Николай се стресна, подбрах го и той хукна след мен. Около кубик малки и големи камъни се стовариха на метри зад нас, секунда след като бяхме подминали опасната зона. В този момент забелязах, че Николай беше със слушалки в ушите и затова не беше чул пито приближаващия каменопад, пито моите викове. Оттогава не ходя със слушалки по време на тренинг.
От някакво радио, работещо на средни вълни, разбрахме, че е починал Краля на попа, Майкъл Джексън. Аз сънувах, че ме напада огромна сова. Една сутрин носач поздрави Николай с израза: „Good body, sir“ (вместо „Good morning, sir“).
В района на Конкордия{10} се беше разположил лагерът на проекта Keep Clean Baltoro. Постоянно наети към него в продължение на пет месеца бяха шест души персонал, отговорни за управлението на задачите по събирането на старите и новите боклуци от ледниците в района. Временно се наемат множество носачи, чиято задача е да събират, сортират и извозват боклуците до Асколе и оттам до Скарду. Годишно събират по около пет тона боклуци, в което сам се убедих, след като видях огромните купчини с хартия, пластмаса, стъкло и желязо, сортирани в чували до лагера им.
Боклуците от базовите лагери се събират разделно. През 2016 г. от района са извозени над 600 кг твърди отпадъци.
Най-големият проблем в изкачването на Гашербрум I и II е преминаването през силно нацепения ледник, който води до общия за двата върха Лагер I (5900 м).