На 28.06. устроихме базовия лагер на морената под ледника Гашербрум. И двата върха, към които се бяхме насочили, се виждаха отлично и ясно доминираха над всички околни върхове. В района работеха няколко експедиции, така че проправянето на маршрута беше започнало. Първото излизане до лагер 1 беше мъчително и кошмарно дълго поради тежките раници, прясно навалелия сняг и многото скрити цепнатини. След като пропаднах в дълбока цепка и едвам успях да изпълзя, бързо се вързахме с тънко въже.
Лагер 1 е общ при подхода както за Гашербрум I, така и за Гашербрум II. Мястото е обширно и равно и има отлична видимост към двата върха. Опънахме голяма палатка, която щеше да ни служи като място за почивка, спане и складиране на багажи през следващия месец. При една от почивките ни се обадиха Тошо Пенков и експремиерът Симеон Сакскобургготски. Пожелаха ни хубаво време и успех с изкачването. Друго си е да те поздравят „отгоре“.
Голямата звезда в базовия лагер беше ултрабързият швейцарски катерач Ули Щек. След феноменалните му изкачвания в Алпите беше дошъл, за да тества как работи организмът и каква е скоростта му в условията на осемхилядниците. Придружаваше го жена му Никол, за която това беше първото подобно пътуване. Друга знаменитост в района беше финландецът Вейка Густафсон. Той имаше в актива си 13 изкачени осемхилядника и Гашербрум I беше последният от „Хималайската корона“. С него неотлъчно се движеше един пъргав японец, който се оказа, че е тук само за да снима как Вейка катери.
Ули Щек и Николай Петков обсъждат маршрута към върха.
Вейка Густафсон на Гашербрум I.
Интересно, но тази експедиция ни беше третата с Дойчин, по време на която в България имаше парламентарни избори (2001, 2005 и 2009 г.). При едно от излизанията до лагер I Деян Петков ни прати десетки смс-а, обрисуващи как са минали поредните избори, на които не можахме да гласуваме. С напредване на сезона лятото започна да се усеща все повече. Рекичката, която минаваше покрай палатката и замръзваше всяка вечер, след средата на юли не спираше да тече денонощно.
До като се аклиматизирахме, един ден Ули Щек се върна в базовия лагер и съобщи, че е изкачил Гашербрум II. В разговора с него въобще не ми стана ясно как точно го е направил. Не разказваше в детайли, а и нямаше никакви снимки от върха или подхода до него, защото малкото апаратче му тежало и не го бил взел. Все пак четиримата отидохме в палатката му, за да го поздравим, и направихме интервю с него{11}. Разказа ни за тренировките, храненето, режимите, които спазва, и бъдещите си планове. Изглеждаше честен и откровен, но много от обявените му за успешни изкачвания не са документирани със снимки от върха.
ГАШЕРБРУМ I -ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Гашербрум 1 (Gasherbrum 1, Hidden Peak, К5; 8068 или 8080 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Каракорум, на границата между Пакистан и Китай
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 5.07.1958 г. от американците Пийт Шьонинг и Анди Кауфман
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 26.07.2009 г. от Дойчин Боянов, Боян Петров, Николай Петков и Николай Вълков
НОРМАЛЕН МАРШРУТ
Базов лагер: 5050 м
Лагер 1: 5900 м
Лагер 2: 6500 м
Лагер 3: 7080 м
Денивелация от БЛ до върха: 3018м
Денивелация от ЛЗ до върха: 988 м
Гашербрум / (8068 м), гледан от лагер 1 на 5900 м
Нощта в лагер 2 беше силно ветровита, палатката се тресеше непрекъснато и шумът ни пречеше да заспим. Нямах тапи за уши, но се сетих за алтернативно решение. Сдъвках една дъвка, разделих я на две, увих парчетата в памук от аптечката и си ги заврях в ушите. Заспах почти моментално. На другия ден направихме излизане по т.нар. японски кулоар, който води към лагер 3. Успяхме да изровим и обезопасим над 300 м стари въжета, като същевременно опънахме над 400 м нови въжета. Вечерта прекарахме пак в лагер 2, но на сутринта събрахме палатката и продължихме нагоре. Стигнахме до най-високата точка от вчера, излязох напред и започнах да разбивам пъртина и да отравям старите парапети. Времето беше променливо и вятърът ставаше все по-ожесточен. Наклонът не падаше под 60 градуса и преминаването на много от участъците беше доста рисковано.
Долната част на Японския кулоар е изцяло скална.
Малко преди края на кулоара получих силни крампи в предмишниците. От дърпането на въжетата и отравянето им от леда явно се бях пренапрегнал. Наложи се да спра, за да разтрия мускулите си и да почина за кратко. Със сядането в снега нещо ми се заби отзад. Оказа се къс, техничен никел, който беше забит в склона. Изрових го, закачих го на седалката като трофей и дадох път на Дойчин. Той поведе и скоро излезе на равна площадка (на височина около 7080 м), върху която направихме лагер 3. Следвайки нашите следи и пъртина, скоро в лагера се появиха испанци и французи. Чувствахме се отлично, което беше знак, че сме добре аклиматизирани. На другата сутрин вятърът продължаваше да бъде доста силен и на моменти сигурно надминаваше 70 км/ч. Докато се чудехме дали да не изчакаме още един ден. реших да направя разузнавателно излизане над лагера. Екипирах се и за под два часа успях да се кача на около 7300 м. Разгледах добре терена, но междувременно вятърът стана ураганен и въпреки че върхът изглеждаше примамливо близо, разумното решение беше да се върна.