Последните метри до гребена на Гашербрум II. Върхът е вляво. Със стрелка е отбелязана моята най-висока точка.
Лагер 2 се намира на характерна премка на 6500 м.
Надолу слизах със сечивото в ръка, ту е лице, ту е гръб към склона. Постепенно губех височина и теренът полягаше. Влязох в пъртината си и продължих по дългия диагонален траверс към щурмовия лагер. По едно време щеката ми удари в метал. Зарових се в снега и откопах един никел - втори намерен за тази експедиция. Така вече по склоновете и на двата Гашербрума бях намерил по едно сечиво, с което само увеличих гардероба си с алпийска екипировка.
В 17 ч. стигнах до лагера. Заварих двама иранци и един испанец, които се готвеха за щурм. Отпуснах се за миг, изпих две чаши чай и почувствах, че имам сили да продължа надолу. Събрах си багажа, пожелах им успех и уверено поех към лагер 1. Вече познавах пътя, последователността и местоположението на опасните участъци. Снегът беше започнал да се втвърдява, така че за по-малко от час стигнах до лагер 2. Надолу обаче леко забавих темпото, защото започнах да усещам умората. Последния километър до лагера го изминах доста бавно. За 38 часа се бях качил до лагер 3, бях стигнал почти до върха, преминавайки през редица трудности, и сега отново влизах в изходния пункт. Събрах малко чист сняг и се мушнах уморен в палатката. Вечерях набързо и заспах много дълбоко.
Спах отлично и си починах добре. Сутринта закусих, събрах палатката и целия личен и общ багаж. Раницата ми стана повече от 25 кг. Само мисълта, че трябва да прекося отново ледника, ми стягаше сърцето, и то още преди да съм тръгнал. Пътеката надолу беше силно променена, зееха нови цепнатини, а старите бяха станали двойно по-големи. Всичко приличаше на лабиринт от ледени кули, скрити снежни проходи и бурни реки. Маркировъчните флагчета и бамбуковите пръчки покрай пътеката бяха напълно изпопадали, така че намирах правилните места за пресичане на опасните участъци само по спомен и усет. С огромно облекчение изминах последните метри до базовия лагер. За 11 дни и над 6000 м бях загубил около шест килограма, дрехите видимо ми висяха, бузите ми бяха хлътнали. Изкъпах се и няколко пъти ядох на корем. Имах сили колкото да лежа, гледам, слушам и разказвам. Експедицията отиваше към своя край.
На другия ден посетих военния лагер, в който живееха около 40 50 човека. Командният състав спеше в кръгли бунгала, а войниците в палатки и малко по-големи бунгала. Заговорих се с единствения офицер, който седеше пред бунгалото си. Беше млад, брадат и приличаше на свещеник, но се оказа, че е майор, командир на гарнизона. Веднага ме покани да седна при него. Започна да ми разказва какви ги вършат тук. Прекарвали в лагера по четири месеца, след което ги сменяли. С напредване на лафа се появиха разни капитани, специалисти по комуникации, оръжейник, лекар и фелдшер. Всички бяха единодушни, че престоят им тук е пълно безумие, но поради липса на политическа воля границата между Пакистан и Индия все още е предмет на спорове и битки.
Разказаха ми, че през 1984 г. индийската армия превзема Сиаченския ледник (Siachen Glacier), с което завладява над 70 км ледникови езици и над 2000 км2 площ от Кашмир. В резултат и двете страни изграждат постоянен военен пост на превал с височина около 6500 м. В основата на превала се базират големи поделения, които захранват и поддържат постовете с провизии и персонал. Четиридесетина войници дават денонощни караули и се дебнат непрекъснато на 200 м разстояние един от друг. От загиналите в този конфликт над 2000 дути едва около 60 са станали жертва на престрелки. Останалите са загубили живота си в резултат на лавини, измръзване, пропадане в цепнатини или снежни бури. Цената на това височинно съперничество се равнява на приблизително половин милиард долара за двете страни.
Експедициите в района постепенно отиваха към своя край. С всеки изминат ден лагерите опустяваха - палатките изчезваха една по една, а хората намаляваха. В базовия лагер се появи испанецът Сечо, който по моите следи беше изкачил Гашербрум II ден след мен. Следвал пъртината ми и като излязъл на върховия гребен, вятърът бил слаб и той много внимателно съумял да премине през заледения ръб и стигнал до върха. Браво на него, успял е!
На 5.08. събрахме целия ни лагер и тръгнахме да слизаме. Щяхме да се приберем през прохода Гондохоро Ла. Това е най-бързият начин да се стигне до цивилизацията от ледника Балторо. Проходът е висок към 5600 м и не е особено труден за преминаване. Слизането в долината на Хуше е по-техничната част от прекосяването на превала и обикновено се екипира с 300-400 м фиксирани въжета. Преминаването на този „лесен“ превал щях да запомня завинаги.