ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Корженевская (7105 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Памир, Таджикистан
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 22.08.1953 г. от осем алпинисти под ръководството на Алексей Угаров
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 28.07.1979 г. от Христо Проданов, Минко Занковски, Методи Савов, Георги Темелков и Михаил Милушев
МАРШРУТ: „ЦЕТЯИН"
Базов лагер: 4300м
Лагер 1: 5320 м
Лагер 2: 5850 м
Денивелация от БЛ до върха: 2805м
Денивелация от Л2 до върха: 1255м
Маршрутът „Цетяин" е най-популярният за изкачване на връх Корженевская.
В базовия лагер бързо се сприятелихме с ключовите хора - началника, гидовете, готвачите в кухнята и отговорника за сауната. Настанихме се в голяма щабна палатка (2,5x5 м) с дървена скара и дюшеци. Лагерът се огрява от слънцето от 7 до 19 ч. и температурите през нощта не падаха под 0°С. Багажът се превозваше с трактор от хелипада до лагера. Столовата беше голяма постройка, нещо от типа „селски летен ресторант“. Можеше да се храним като на пансион и си поръчвахме храната ден за ден. Имаше лавка за бира, твърд алкохол, безалкохолни и малки пакетирани храни. Също така разполагахме с игрище за футбол и волейбол. Игри като шах, табла, „Не се сърди, човече“ и тенис на маса бяха безплатни. В специална тетрадка се записваха всички излизания над лагера - дата, брой хора, отговорник, план и контролно време за прибиране. Сауната се палеше по заявка на няколко човека и в пакета, който платихме, влизаха определен брой безплатни бани. Почти всяка вечер имаше живи изпълнения на китаристи, сред които нашият Румен беше една от звездите с най-разнообразен репертоар и способност за импровизации. Около лагера бяха разположени много паметни плочи и една от вечерите организираха курбан в памет на загиналите алпинисти.
Чувствахме се отлично и започнахме бързо с аклиматизацията. Традиционно първо се изкачва пик Воробьов (5691 м), който е най-близко издигащият се над лагера връх, след което се поема по склоновете на Корженевская. С Румен тръгнахме към лагер 1 на 30.07. и на 1.08. предприех атака на върха.
Събудих се в 5 ч. сутринта и погледнах навън. Утрото изглеждаше чудесно, така че закусих и се подготвих за излизане. В 6 ч. поех нагоре. Условията бяха отлични - малко пресен сняг на твърда основа. Бях първият за сезона, който излизаше толкова високо, и над лагера склоновете бяха девствени. Пътят нагоре следва ребро и т.нар. „гърбици на камилата“ - характерни снежно-ледени кули, които се изкачват една по една. Някои от премките между гърбиците бяха с големи козирки, затова ги минавах бавно и много предпазливо. Вятърът през цялото време духаше на пориви, но не донесе студ и проблеми. Чувствах се силен, катерех с равномерно темпо и постепенно набирах височина. Някъде около средата вече газех в дълбок сняг и изведнъж установих, че котката на десния ми крак липсва. Върнах се назад и след четиридесетина метра я открих в една дълбока стъпка. Сложих я и я стегнах здраво.
Най-накрая изкачих и последната „камилска гърбица“ и видях върха отблизо. Струваше ми се, че ще го стигна съвсем скоро, но това беше доста измамно. Последва дълъг траверс по твърд сняг и успях да превзема последната височина точно в 15 ч. следобед. Върхът представлява сравнително голяма, равна площадка с размери 15 на 20 м. Температурата беше -15°С. Видимостта беше отлична и наснимах панорамите в четирите посоки. Комунизъм се открояваше над всичко останало в района.
Връх Корженевская (7105 м) на 1.08.2010 г.
На слизаме ме водеше пъртината от качването, можех да се отпусна и да съзерцавам морето от пет- и шестхилядници, които се разкриваха под мен. По време на изкачването бях толкова фокусиран, че почти не се бях обръщал да гледам планината около мен. Явно се бях поуморил, защото и най-малките баирчста изкачвах бавно и е голям зор. Най-мъчителен беше финалният траверс към палатката. Снегът се беше размекнал, затъвах дълбоко, но газех напред, защото знаех, че съм близо. Като наближих лагера, видях, че около нашата палатка са изникнали още шест-седем. Почти всички в лагера бяха навън и се препичаха на последните слънчеви лъчи. Щом ме видяха, започнаха да ми ръкопляскат и да ме прегръщат. Направих си бърза равносметка за изкачването - 9 часа нагоре и 2 часа и 30 минути надолу. Бях изял един сникърс, половин шоколад, два гела и четири лукчета. В палатката Румен ми направи няколко чаши бульон, пих два аспирина и просто се отпуснах. Сутринта на другия ден продължихме слизането, новината, че върхът е изкачен, се беше разпространила и всички ме поздравяваха. Иранска група даже ми ръкопляска. Вечерта в базовия лагер ме наградиха с бутилка водка, която беше изпита почти мигновено от седящите на масата. Началникът на лагера държа реч и ми връчи грамота. Аз похвалих персонала и пожелах на всички хубаво време и успешни изкачвания.