Лагерът за атака на Корженевская по маршрута „Цетлин“ се намира на 5850 м.
ПЪРВИ ЗА СЕЗОНА НА КОМУНИЗЪМ
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Исмоил Сомони (Комунизъм, 7495 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Памир, Таджикистан
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 3.09.1933 г. от Евгений Абалаков
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 30.07.1972 г. от Кънчо Долапчиев, Аврам Аврамов, Огнян Балджийски и Енчо Петков
МАРШРУТ: РЕБРОТО БОРОДКИН
Базов лагер: 4300 м
Лагер 1: 5370 м
Лагер 2: 6020 м
Лагер 3: 6890 м
Денивелация от БЛ до върха: 3195м
Денивелация от ЛЗ до върха: 605м
Маршрутът към връх Комунизъм през реброто Бородкин е най-популярният маршрут за изкачване на върха.
За три дни почивка и обилно хранене след Корженевская успях да възстановя сили и желание и бях готов за Комунизъм. На 6.08. се качих до първия лагер (5370 м) по реброто Бородкин. Имаше полска, италианска и иранска палатка. Около иранската се издигаше голяма купчина разхвърляни боклуци - опаковки, буркани от компоти, празни консервени кутии, кенчета от „Фанта“ и какви ли не още остатъци от лагеруване. При предишни експедиции бях забелязал, че почти всички ирански алпинисти имат нулева култура за опазване на чистотата в планините и винаги изнасят много повече багаж, отколкото реално могат да употребят. Това, което остане неупотребено, го заравят в пластмасови чували до палатките си. Грозно и осъдимо поведение, но и досега не съм чул някой иранец да е отнесъл наказание или глоба.
Маршрутът над лагер 1 извежда на т.нар. Груди (6260 м), откъдето се слиза до лагера на Великото памирско фирново плато.
Прекарах спокойна нощ и на следващия ден продължих нагоре. Въпреки че голяма част от реброто е доста сгръмно и на места има фиксирани въжета, аз се катерих без осигуровка, в стила на Висоцки:
„Надеюсь только на крепости рук...“. Към обяд падна мъгла и видимостта изчезна почти напълно. В такива моменти човек трябва задължително да седне и да изчака, докато просветне отнякъде и се отвори панорама към следващата част от трасето. В почивката на т.нар. Груди (гърди) мъглата се разкъса няколко пъти, така че видях Великото памирско фирново плато. Последва слизане и после дълъг подход към лагера на 6000 м. Освен нрескок на няколко цепнатини, други трудности нямаше и всичко мина спокойно. Подравних си площадка и опънах само вътрешното помещение на една голяма палатка. Някои модели и материи позволяват да направиш компромис и с цел олекотяване да се лишиш от сигурността на горното покривало. Залезът над Памирското плато е много красив и още повече подчертава гигантските му размери. Вечерта се чух с Румен по радиостанцията, но той прекъсна, преди да разбера дали беше успял в опита си да качи Корженевская.
Лагер 2 (6020 м) се намира на Памирското фирновано плато.
През цялата нощ вилня буря. като някои от поривите на вятъра сериозно блъскаха палатката и повдигаха дъното. Сутринта беше мъглива, облачна и бяла и прецених, че днес е по-добре да остана в лагера. В такива мрачни дни часовете текат много бавно и затова ти също трябва да живееш бавно.
Вятърът остана силен през целия ден, като от време на време отваряше за кратко дупки в мъглата. Самота и откъснатост обземат душата, а дългото бездействие убива устрема и инерцията от предишните дни. Само опитът те държи в кондиция и е добре да си повтаряш, че всичко има край, дори и лошото време. Дългото лежане в палатката през деня ми пречеше да заспя и през следващата нощ хиляди объркани мисли и тревоги не ме оставиха на мира. Никоя от тях не беше свързана с предстоящата атака, но в такива моменти нямаш никакъв контрол върху мозъка и там е хаос от притеснения, които те измъчват.
Предвид променливостта на времето реших, че може да направя опит за атака на върха оттук. На 9.08. се събудих на развиделяване. Навън беше ясно и много студено. Приготвих се и малко след 5 ч. тръгнах нагоре. Докато крачех, слънцето се издигаше постепенно и красиво позлатяваше челата на памирските върхове. Единственото, което чувах в тези ранни часове, беше скърцането на котките върху плътния фирнов слой. Набирах височина доста бързо. Колкото повече качвах, толкова по-силен ставаше вятърът. С него започнаха да се носят и облаците. Точно когато стигнах до връх Душанбе (7000 м), голям облак обгърна целия връх. Толкова бяло и гъсто беше всичко около мен, че нямах никаква идея накъде да тръгна. В едно от разкъсванията видях, че съм на остър ръб с пропасти от двете страни. Повървях още известно време в посока към върха и зачаках. Мина малко повече от час в седене на едно място, стана 12 ч. и се замислих какво да правя. Имах сила, исках да продължа, но липсата на видимост ме блокираше напълно. Почаках за кратко и реших, че ще слизам. Спуснах бързо около 500 м, слязох под облака, обвил върха, и видях, че надолу беше чисто. Слизайки, паднах два пъти в скрити ледникови цепнатини, пулсът ми скочи двойно, но запазих добро темпо и успях да стигна до палатката без други проблеми.