Ти къде ще спиш?
Ами в тази палатка, дори сме двама. Събирайте си багажа, че идваме от върха.
Поздравления, честито!
Изпихме по литър горещ бульон, изядохме по една супа и започнахме да се отпускаме. Днес бяхме вложили много сили, времето ни помогна и успяхме да завършим мисията без поражения и загуби. С това изкачване Паша беше станал „Снежен Барс“ с пет върха, а аз бях станал „Малък Барс“ с четири от петте съветски седем хилядника.
Па другия ден продължихме слизането и засякохме над 30 човека, които само повтаряха: „Three days of good weather and we will summit!“. Слизахме сравнително бързо въпреки натрупалата се умора. На ледника свалихме котките, стана по-топло и лесно и в 2 ч. следобед бяхме на входа на столовата. Всички ни ръкопляскаха! Седнахме и веднага ни сервираха по няколко купи със супа и чаши с кисел. На таблото за Комунизъм в столовата се появи надписът: „Първо изкачване 11.08.2010 г.
Б. Петров. П. Трофимов“. Изкъпах се и разбрах, че за това лято бях приключил с планините.
Паша Трофимов загина при солово изкачване на връх Победа по маршрута на Абалаков през лятото на 2011 г.
Докато си почивах, в следващите дни успях да продам за 100 долара тройните си обувки, запознах се с испанеца Хорхе Егоечага (който тези дни беше качил и слязъл от Коржсневская за 10 часа и 10 минути - нов скоростен рекорд), играх два пълни гейма волейбол и показвайки снимки от предвърховите части, помогнах в решаването на проблемите с една иранска група, направила неуспешен опит на Комунизъм. Малко преди да излетим, минахме да се сбогуваме с персонала. Всички бяха много мили, въпреки че Румен ги беше бил почти до един на шах и табла, а отборно ги бяхме били и на волейбол.
В резюме, сезонът в лагера „Москвина“ през лятото на 2010 г. приключи със следите показатели: обща продължителност 34 дни; общ брой алпинисти в базовия лагер 230: изкачвания на Коржсневская 139 по два маршрута, на Комунизъм 55 но два маршрута: брой дни от първо до последно изкачване за Коржсневская 22. за Комунизъм 10 дни; с изкачвания и на двата върха 43 души (19%). Българите бяхме направили общо четири успешни изкачвания три на Коржсневская и едно на Комунизъм. За себе си отбелязах, че за прекараните в базовия лагер общо 17 дни постижението 2x7000 в рамките на една експедиция не ме беше затруднило въобще и знаех, че имам потенциал за още. стига да имах повече време.
След изкачванията старата екипировка се продава на символични цени.
КАНЧЕНДЗЬОНГА — ПЕТТЕ СЪКРОВИЩНИЦИ НА ГОЛЕМИЯ СНЯГ
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Канчендзьонга (Kanchenjunga, 8586 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Източните Хималаи, Непал, на границата със Синим
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 25.05.1955 г. от британците Джордж Банд и Джо Браун от южния базов лагер
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 20.05.2014 г. от Боян Петров от южния базов лагер
НОРМАЛЕН МАРШРУТ ОТ ЮГ
Базов лагер: 5500 м
Лагер 1: 6250м
Лагер 2: 7000м
Лагер 3: 7350 m
Денивелация от БЛ до върха: 3086 м
Денивелация от ЛЗ до върха: 1236м
Прочитайки описанието на Джо Таскър за трекинга и изкачването на Канчендзьонга{14}. това се превърна в експедиция, която бях желал и преживявал много пъти, преди реално да тръгна. В началото на 2014 г. Канчендзьонга беше един от все още неизкачените от българи снежни гиганти. Единственият предишен опит с през 1994 г.. когато Борислав Димитров и Йорданка Димитрова участват в състава на международна експедиция. Двамата достигат до около 8300 м, но Йорданка се подхлъзва високо по предвърховия склон, пада и загива.
Канчендзьонга е наистина грамадна планина, която те обърква още само като я погледнеш. Пет огромни върха, близки по височина и съединени с общо било, гигантски стени, остри ръбове и ужасяващи ледници.
Името на планината, преведено от тибетски, означава „Петте съкровищници на големия сняг“. Тибетските думи са „kang“ „сняг“, „сhen“, „голям“, „dzö“ „съкровище“, „nga“ „пет“. Петте върха, от конто се състои масивът, са Главен (8586 м). Западен (Ялунг Канг. 8505 м), Централен (8482 м). Южен (8494 м) и Кангбачен (7903 м). Канчсндзьонга е нан-източно разположеният осемхилядник в Хималаите и се намира в наи-източната част на Непал, на границата с индийския щат Сиким. До 1852 I. е бил считан за най-високия връх на Земята. Интересен факт за изкачванията на жени по този връх е, че след няколко опита, завършили със смърт, първото успешно женско изкачване е едва през 1998 г. (43 г. след първото изкачване).