В края на март 2014 г. вече знаех, че Министерството на младежта и спорта и компанията „Рамкофарм“ ще финансират проекта „2x8000 К2 и Броуд пик“, който беше планиран за юни и юли същата година. С голяма радост разбрах, че дългогодишните ми спонсори от „Ели Лили България“ ще ме подкрепят за участие в експедиция към Канчендзьонга през април и май.
Разполагах с цялата необходима екипировка, така че нямах притеснения за тази част. Физическата ми подготовка беше на ниво, тъй като от октомври 2013 г. се готвех и тренирах усилено за К2. Цяла зима по два пъти седмично катерех Копитото с десетлитрова туба вода в раницата. Отначало ми беше доста трудно и давах времена около 53 55 минути. Горе изливах водата и поливах един шипков храст. Постепенно влязох във форма и свалих времето под 49 минути, което си беше почти равно на зимните ми изкачвания без вода.
Кацнах в Катманду на 7 април. Това беше първото ми идване в Непал, но бях толкова чел и гледал за него, че хаосът и движението не ми направиха голямо впечатление. След три дни запознанства, покупки на храни, разходки, срещи с хора от обслужващата ни агенция и брифинг в Министерството на туризма бяхме готови за тръгване. Буквално в последния момент установих, че си бях забравил гортексовото яке в София. Влязох в най-близкия магазин за екипировка и взех някакво яке за 40 долара. Трябваше да издържи около месец, след което щях да го подаря на някого от персонала на експедицията.
Тапледжунг (13.04.2014 г.) - Дмшпри Синьов, Адам Биелецки, Алекс Чикон, Артьом Браун, Боян Петров и Денис Урубко
Стартовата точка на трекинга е доста ниска 1270 м. всеки ден ходене изкачваш по няколкостотин метра денивелация. като за една седмица преминаваш през субгропическия пояс (1000 2000 м), умерения (2000 3000 м), субалпийския (3000 4000 м). алпийския (4000 4500 м) и свършваш в ннвалния пояс (>4500 м). Район около върха с площ от над 2035 кв.км. е обявен през 1997 г. за защитена зона „Канчендзьонга“. Флората и фауната на парка не са добре проучени, но се знае, че се срещат около 500 вида растения (от които 13 са ендемични за района), както и 24 вида рододендрони и 28 вида орхидеи. За животните се знае, че се срещат 23 вида бозайници (предполагаемо 58) и 253 вида птици. Високите части на парка са категоризирани като важно местообитание за снежни леопарди.
По време на трекинга, освен фауната и флората, започнах да опознавам и членовете на експедицията. Полякът Адам Биелецки беше млада надежда на полския алпинизъм. Скок в алпийската му кариера бяха първите зимни изкачвания на Гашербрум I (2012 г.) и Броуд пик (2013 г.). В България е идвал само веднъж като малък. Баскът Алекс Чикон беше винаги в отлично насгроение, притежаваше присъствие и борбен дух. Имаше изкачени 10x8000, като му липсваха Канчендзьонга, Нанга Парбат{15}, К2 и Еверест. Каза ми, че се е уморил от осемхилядниците и вече иска да прави други неща. Скалното катерене го привличало все повече и повече и малко преди да замине, бил качил маршрут с категория 7Б+. На път за Пакистан и Непал минавал двукратно през България, като преспивал в пловдивското село Цалапица (близо до магистралата), и имаше отлични спомени от топлото отношение на местните хора. Дмитри Синьов беше минералог-гемолог, работещ в лаборатория за анализ на скали, минерали и скъпоценни камъни. Участвал е в много експедиции на много места по света. Разказа ми, че е идвал в България през септември 2007 г., при това на колело. Групата му участвала в колопоход, който стартирал от забележителпостите на Варна и продължил през Шумен и Източна Стара планина до Казанлък и околните тракийски гробници. Спомените му от България бяха много топли и искаше пак да идва у нас. С Артьом Браун вървяхме два дни заедно и той ми разказа почти целия си живот. С алпинизъм се занимавал едва от четири години. Имаше в актива си изкачване на известния вулкан Кдючевская сопка (неуспешно през 2009 г. и успешно през 2010 г.) и престой в Кавказкия лагер „Безснги“ (2012 г.. където реално беше започнал да покрива разрядите). Лятото на 2012 г. прекарал като гид в района на Ленин и успял да се качи веднъж на върха. Участвал е в спасителна акция и е смъкнал от 6400 м германец с мозъчен оток. после отишъл на Кан Тенгри, но поради силен снеговалеж в средата на август се отказал заедно с клиентите си. Запознал се с Денис Урубко на презентация на негова книга през зимата на 2013 г. в Москва. После взели да си пишат. Денис му дошъл на гости, направил му тренировъчна програма и есента на съшата година му предложил да изкачат Канчендзьонга. През януари 2014 г. (три месеца преди заминаването) в къщата на Лргьом имало газова експлозия. Той и дъщеря му получили изгаряния от първа до трета степен, но успели да се възстановят.