На другия ден се събудих чак към обяд. Оказа се, че след мъчния вчерашен преход през нощта съм изпаднал в тежка хипогликемия и на сутринта не са могли да ме събудят. Излязъл съм от това състояние, но натрупаната умора през последните дни ме е приспала за над 14 часа. Появих се в столовата, видях моите хора и те ми казаха, че днес ще ни бъде почивен ден. Навън продължаваше да вали тих, напоителен дъжд.
По време на мусона вали дъжд през по-голямата част от деня. Навсякъде е влажно и мокро.
Различни по размери пиявици имаше на почти всяко листо покрай пътеката. Бях притегнал с ластици крачолите и ръкавите си, а на главата си бях сложил качулката на пончото за дъжд. След три часа ходене спрях за малко да си оправя раницата, свалих щеките и видях, че три пиявици се бяха яко насмукали от меката тъкан между пръстите и на двете ми ръце, точно там, където минава ремъкът на щеките. Изскубнах ги, но кръвта не спря да капе през следващия поне един час. След още няколко часа спряхме под прихлупено навесче, където една старица готвеше нещо. Докато чаках да ни сервира, си развързах обувката, за да я стегна. Цялата горна част на чорапа ми беше в кръв. Малко по-нагоре по глезена отскубнах доста едра кръвопийца. Прегледах и другия крак и притегнах здраво ластика върху обувките. Продължихме със слизането. Минахме през едно селце, после второ и трето. Местните седяха под навеси и с усмивки ни гледаха как преминаваме мокри под дъжда. Ставаше все по-топло, но все още бяхме над 2000 м. края на този дълъг ден пристигнахме в малко градче, по чиито калдъръмени тесни улички се стичаха кални потоци вода. Опитахме се да намерим хотел, но се оказа, че единственото налично място за преспиване е в някакъв строеж, където спяха работниците. Като чужденец ме настаниха в оградено с фазерни плоскости помещение, широко около 1.5 м и с легло 1.80 м. От едно магазинче си купих тениска, гащи и фланела с дълъг ръкав. След вечеря първо изгоних двете мишки, играещи си върху леглото ми, и заспах непробудно въпреки бурния хазарт, който няколко човека играеха зад фазера до мен.
Малките пиявици са по-опасни от големите, защото проникват отвсякъде и ги виждаш едва след като се насмучат богато и утроят размерите си.
Сутринта преди 5 ч. станахме, излязохме от градчето пешком и отидохме на една автобусна спирка. Там вече имаше няколко човека, които чакаха. Всичко беше в локви и трети ден не спираше да вали. Наближаваше 6 ч., когато дойде рсйсче, подобно на руските ГАЗ, бръмчащи в Родопите преди 90-те. в което успяхме да влезем и седнем всички. В следващите десет часа със средна скорост под 30 км/ч изминахме разстояние, което не мога да определя като километри. Преодоляхме няколко прохода и най-накрая се смъкнахме към ниското по един безкраен склон с чаени плантации и оризови лехи. В късния следобед пристигнахме в Бадрапур, което беше малък град с летище на самата граница с Индия. Преспахме в хотел и на другата сутрин отлетяхме към Катманду. Това прибиране е едно от най-дългите, мокрите и мъчителните, които бях преживявал досега. Умората и изтощението се четяха по всички части на тялото ми. Бях отслабнал с десет килограма и дрехите ми висяха неестествено широки по мен. Два дни по-късно излетях към София. Щастлив, че бях изкатерил Канчендзьонга, и отпуснат поради физическата слабост, от която трябваше спешно да се възстановя. До края на лятото ме чакаха още две големи цели, този път в Каракорум.
2X8000 В КАРАКОРУМ
Смисълът да ходиш на панихиди
Вече повече от 20 години всяка зима, около 26.02., една група приятели ходим на Беледие хан. След като се подмине кагерачният обект, следват едни сравнително малки скалички, на които през 1994 г. имаше гнездо на двойка белоопашати мишелови. Техният най-пламенен изследовател, студентът от Биологическия факултет в София Румен Тодоров, загина в ранната утрин на 26.02.1994 г. при опит да влезе в укритието, което беше изградил, за да ги наблюдава. Румен беше напълно отдаден на теренната орнитология и се беше изцяло посветил на хищните птици. През юли или август 1993 г. бяхме заедно на тези скали, за да го спусна на рапел в гнездото и да събере остатъците от размножаването и отглеждането на малките мишелови. Впоследствие Румен реши, че гнездото е благоприятно за наблюдение, и успя зад него да си изгради укритие, от което да се наблюдават птиците. В края на 1993 г. мястото беше напълно готово за провеждане на скрито наблюдение на белоопашати мишелови, каквото до този момент не беше правено у нас. Наблюдението започна около средата на февруари 1994 г., но скоро след това, по време на ранно сутрешно слизане до укритието, Румен вероятно се е подхлъзнал с тежката раница, с която е прониквал, преметнал се е няколко пъти през долните прагове и се е търколил чак до пътеката на петдесетина метра по-надолу. Ден след това е бил намерен от ловец, минаващ по тази пътека. На плочата, която поставихме в скалите на мястото на намирането му, пише: „Той отдаде живота си на птиците и отлетя заедно с тях“.