Четири часа след седлото, в 13:45 ч.. най-сетне с Иван стигнахме до Главния връх (8047 м). Върхът представлява голяма ледена козирка, върху която не може да се иде до края, защото срутването ѝ е гарантирано. Забих тънка бамбукова пръчка, за да маркирам докъде може да се ходи. Прегърнахме се с Иван и победоносно започнахме да разглеждаме безкрайното море от каракорумски върхове, превали и ледници. Някои от по-характерните върхове ги знаех по имена, но за стотици други не знаехме нищо. Небето беше дълбоко синьо и на хоризонта нямате почти никакви облаци. Когато си на осемхнлядник. времето сякаш спира и докато правех снимки с българското знаме и спонсорските флагове, неусетно мина близо час. Постепенно по нашите следи се появиха германци и австрийци. Всички изглеждахме еднакво уморени, въпреки че намирането на пътя и пробиването на пъртината в последните десет часа се дължеше изцяло на нас с Иван. На прощаване с върха се сетих да закича една от мартениците си на бамбуковото колче. Тази пролет бях в Хималаите и не бях видял ни цъфнало дърво, ни щъркел.
Тръгнахме назад, но умората започна да си казва думата. Еднокилометровият гребен ни отне над два часа. На премката видяхме поляците, които не бяха успели да стигнат до Централния връх. На 100 м преди финалния купол водещият им катерач Каспър получава енергийна криза и докато се възстанови, лимитът им от време свършва. Сега и те се връщаха надолу. На слизане спирахме на всеки 30-40 метра и просто сядахме в снега. Трябваха ни около три часа и точно по залез стигнахме до палатките в щурмовия лагер.
Последни излязохме, първи качихме върха и първи се прибрахме в палатките си. Едвам се крепяхме на краката си от умора. Проснах се в палатката, изпих два бульона и започнах да се унасям. В просъница чух как голяма група шерпи и клиенти тръгваха към върха. Изкачването им беше почти сигурно, защото нагоре вече имаше добре очертана следа и опасните участъци бяха фиксирани с въжета. Каквото и да прочета после как „героично“ са се качили другите на Броуд пик, добре ще си спомням, че именно ние, българите, проправихме пътя им към щастието да се качиш в облаците над 8000 м през сезон 2014. Другата щастлива новина за деня беше, че в България правителството на Пламен Орешарски беше подало дългоочакваната от всички оставка. За последните два месеца бях успял на втори осемхилядник и това ми беше достатъчно, за да не сънувам нищо тази нощ.
К2 - ВТОРИ ОПИТ
В деня след слизането ми от Броуд пик развалихме базовия лагер, сбогувах се е Иван Томов и Младен Данков, те поеха надолу към Скарду, а аз и Мусин тръгнахме нагоре по ледника към подножието на К2. Чувствах се нито много уморен, нито много отпочинал.
В лагера под К2 издигнахме една столова-кухня и една малка палатка за мен. Около 2 ч. следобед от италианския лагер започнаха да се носят силни звуци и се разбра, че първите за сезона вече са стъпили на върха. Ликуване и мощни викове за Пакистан. Настана суматоха и всички присъстващи в лагера се събраха да документират общата радост. Фотоапарати, камери, микрофони, прегръдки, телефони, радиостанции... След много часове борба, започнала още през нощта, чак сега са успели да преодолеят всички трудности и да качат върха. Поздравления за първите!
Статистика за изкачванията на К2 от 2004 до 2016 г.
К2 от юг от север
2004 51 X
2005 X X
2006 4 X
2007 31 X
2008 18 X
2009 X X
2010 X X
2011 X 4
2012 25 X
2013 XX X
2014 49 X
2015 X X
2016 X X
Общо 178 4
Средно 13,7/год. 0,3/год.
Еуфорията продължи до късно вечерта и аз си легнах уморен. Деян ми прати прогноза, че в последния ден на юли или първия на август ще има прозорец. В късния следобед на другия ден стана ясно, че сутринта ще тръгвам с четирима поляци и един италианец в атака. Попитаха ме каква тактика предпочитам: БЛ-Л1 или БЛ-Л2... и аз избрах второто. Вечерта преди вечеря внезапно се появи италианката Тамара Лунгер, която вчера беше изкачила върха, а днес беше слязла от лагер 4. Изглеждаше учудващо свежа, усмихнага и адекватна предвид голямото усилие, но тя явно си е доста здрава и силна - шампионка отвсякъде. Разказа, че много е чакала бавните пред нея в района на Гърлото на бутилката. По-нагоре към върха не е имала проблеми.
Тръгнахме рано сутринта преди зазоряване. Само аз бях с тежка раница, багажът на останалите беше пръснат нагоре по лагерите, които бяха изградили през последния месец. В предния базов лагер забелязах колелото на турчина, с което той беше дошъл дотук чак от Истанбул. Тръгнахме да катерим по реброто Абруци, откъдето преминава маршрутът, по който италианците Лино Лачедели и Акиле Компаньони изкачват върха през 1954 г.