Цяла нощ валя сняг и беше сравнително тихо и спокойно. Отваряйки очи сутринта, с ужас забелязах, че пространството в палатката беше силно намаляло и снегът ме беше затрупал почти напълно. Направих няколко опита да отръскам палатката, но явно бях дълбоко потънал в релефа, защото нищо не падна. Нивото на снега стигаше до върха на палатката. Нещата, които бяха по ъглите ѝ се оказаха напълно затиснати от тежката маса и започнах да ги вадя едно по едно. Докато се борех, се появиха поляците, които току-що бяха слезли от лагер 4. Извиках им да ми помогнат малко с изриването на входа и някой дойде и отхвърли над кубик сняг, така че можах да отворя входния цип. Като червей успях да изпълзя навън и да изкарам част от багажа. После влязох пак и изнесох останалото. Приготвих се за тръгване и поех надолу. Видимостта беше под 5 м. духаше силно и вихреше сняг навсякъде. Сложих скиорската маска и само благодарение на нея имах някаква видимост къде слизам. Спусках сравнително бързо, защото си спомнях особеностите на релефа, който се преодолява.
Още два часа в тази палатка и щях да се погреба сам.
Постепенно преминах всички трудни пасажи на Черната пирамида скалния ръб, корейската стълба, стеничките над лагер 2. Бурята не намаляваше като сила. даже на моменти се увеличаваше. Достигането на лагер 2 си го отчетох като голям успех, защото сам разрових всички парапети и спускайки се по тях, ги изчистих от скрежа. На места слизах с обратно катерене и самохват, защото заварвах въжетата прекадено натегнати, за да правя рапел. В лагера палатките бяха намалели, надникнах в една и вътре заварих едър гарван да рови в оставените храни и консерви. Стресна се и подскочи, но понеже нямаше откъде да излети, продължи да крачи нервно вътре. В момента, в кой го се дръпнах от входа, той излетя навън, кацна на десетина метра и взе да ме разглежда.
Продължих надолу, минах Камината на Хаус. после отвесите и ръба. Колкото повече губех височина, толкова повече видимостта се увеличаваше. Изглежда, само върховата пирамида беше облачна и страховита днес. Постепенно силите ми намаляваха, но до основата на стената оставаше още доста. Започнах да се надъхвам: Не остана! Давай! Можеш! Оцелявай!“. В лагер 1 направих десетминутна почивка, за да събера сили.
Продължих надолу. Ставаше все по-приятно и топло на фона на онова. което бях преживял сутринта. Вече започнах да виждам края на това изпитание. Наближавайки до ледника на предния базов лагер, изведнъж видях моя верен готвач Мусин да тича към мен. Закичи ме с огромен цветен гердан. Веднага ми даде да пия сок и разцепи едно манго. Откога мечтаех за това манго на победата...
Мусин ми взе раницата и поехме надолу. Навлизането в ледника ми се стори ужасно опасно, защото трябваше да преминем през един тънък леден мост. Реших, че е прекадено опасен, и след кратко лутане в лабиринта от ледени кули намерихме един проход, който се оказа, че става за минаване. Около 40 минути по-късно влязохме в маркирания път. Вървях бавно и отпуснато, защото най-сложното вече беше минало. Мусин бързаше да се приберем, но от време на време спираше да ме изчака. След около два часа, на смрачавано, влязохме в базовия лагер. Бях успял да оцелея и след този гигант.
Оказа се, че съм направил единствения за сезона в Каракорум дабъл хедъра{20} впоследствие това се оказа и най-бързото изкачване между Броуд пик и К2 само за 8 дни. Предишното най-добро постижение било за 14 дни през 80-те години на миналия век. С изкачването си на три осемхилядника за 72 дни (от 20.05. до 31.07.2014 г.) станах един от 35-мата, които в досегашната история на височинния алпинизъм бяха успели да реализират подобен хеттрик. България стана 16-ата напия, която излъчва алпинист, изкачил три осемхилядника за под 100 дни.
УСПЕШНА СРЕЩА С МАНАСЛУ
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Манаслу (Manaslu, 8163 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Централни Хималаи, Непал
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 9.05.1956 г. от японеца Тошио Иманиши и шерпа Гялцен Норбу
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 30.09.2015 г. от Боян Петров
НОРМАЛЕН МАРШРУТ ОТ СЕВЕР
Базов лагер: 4920 м
Лагер 1: 5750м
Лагер 2: 6300 м
Лагер 3: 6900 м
Лагер 4: 7450м
Денивелация от БЛ до върха: 3243 м
Денивелация от Л4 до върха: 713 м
Манаслу с осмият по височина от 14-те осем хилядника. Преведено от санскрит, името му означава „Планината на духа“ (Mountain of the spirit). Известен е с големите количества сняг (от един до три метра), които падат за много кратко време, понякога дори и за по-малко от денонощие. Доста често това означава край на експедициите и силно се надявах тази особеност на местния климат да подмине есента, през която и аз се насочих към върха.