Първият български опит е през есента на 1992 г., когато Борислав Димитров и Йорданка Димитрова правят опит за атака и достигат до около 7800 м. През есента на 1998 г. силен екип (Б. Димитров, Д. Василев, Ив. Вълчев, 3. Хорозов и Хр. Станчев) прави втори опит за изкачване на върха. След едномесечни усилия, на 30.10.1998 г, при подхлъзване на около 7000 м загива варненецът Христо Станчев. През пролетта и есента на 2008 г. Петър Унджисв прави два опита в силен международен екип, но не успява да изкачи върха. През пролетта на 2009 г. към Манаслу се насочват Д. Василев. М. Василева и П. Унджисв. Въпреки положените усилия отново никой от тримата не успява да достигне до най-високата точка.
Първоначалният ми план беше да комбинирам Манаслу с Шиша Пангма и да изкача два осемхилядника тази есен. Поради политически съображения и опасност от ново земетресение китайските власти затвориха достъпа до Шиша, така че планът се промени и това ме фокусира основно към Манаслу.
Подготовката ми протече между интензивните командировки по проект за национален мониторинг на прилепи, който ръководех през цялата 2015 г. За първи път ми се налагаше да тренирам напълно лятно и катеренето към Копитото беше доста изнурително в юлско-августовските жеги. Някои от вечерите отскачах и до Боянския камък просто за да разнообразя натоварванията. Два пъти успях да отида и до Рила, където изтичвах трасето от Кирилова поляна Кобилино бранище Мальовишкия траверс и слизах през Рилския манастир общо 25 км. Няколко пъти направих и Княжево - Черни връх - Княжево, но не ми хареса поради жегата и сравнително малката обща денивелация.
Последната подготовка непосредствено преди заминаването направих в Пирин. В началото на септември беше започнала традиционната спелеоекспедиция в Бански Суходол. В рамките на три дни направих няколко дълги прехода. Изкачвах се от лагера до ръба на Котешкия чал, оттам до главното било, преминавах и слизах Вихрен и стигах до Муратов връх. Оттам се връщах по същия път до Кутело, откъдето хващах една много стръмна пътека през скалите и се смъквах направо в горния край на големия снежник в Бански суходол.
Изследванията непосредствено преди заминаването показаха, че съм в отлична форма. Бях станал доста жилав, теглото ми беше оптимално - 80 кг, и знаех, че това ще ми е напълно достатъчно за Манаслу.
Финансирането на експедицията беше под въпрос твърде дълго време, но в крайна сметка успях да се екипирам добре и да осигуря всички средства. Тръгвах спокоен, че дори и да се случи нешо извънредно, ще мога да реагирам и да доплатя разликата.
В Катманду кацнах на 6.09.2015 г. Още в хотела се запознах с останалите експедиционери от международния ни състав. Виктор, планински водач от Перу. имаше два опита на Еверест (2013 и 2014 г.) и изкачен Даулагнри. Италианецът Джанпаоло Корона, хеликоптерен спасител, беше качвал Наша Парбат. Броуд пик, Гашербрум II, Даулагнри, Лхоце и Макалу. Еквадорецът Сантяго каза, че е катерил на много места, включително и на К2 до 8400 м (след Bottleneck-а). По време на изкачване по южната стена на Аконкагуа през 2002 г. (когато е на 26 г.) измръзват пръстите на краката му и ги ампутират всичките заедно с половината от всяко ходило. В момента ходеше с ортопедично адаптирани за него обувки градски, трекинг и височинни.
След земетресението през април 2015 г. големи участъци от земя и скали по трекинга към базовия лагер на Манаслу се срутват и пълното преминаване на целия път е изключено. За първи път в досегашната си експедиционна практика щях да летя почти до базовия лагер на осемхилядник. С бус стигнахме до Аругат, малко градче, от което тръгва грекингът по т.нар. „Манаслу сиркуит“. Полетът с хеликоптер до Самагон продължи около 25 минути (= 6 7 дни трекинг), като летяхме нагоре срещу течението на река Буди Гандаки. Беше приказен полет между облаците, които бяха запушили горните части на върховете над нас. Под нас бързо се сменяха селца, покриви на къщи. терасирани ниви, гори, скални откоси. В Самагон починахме един ден преди да тръгнем нагоре. Наред с дейностите си по къщите и нивите местните възстановяваха и ступите, които се бяха срутили от земетресението. Мъже, жени и деца зидаха с кал, глина и камъни. Направи ми впечатление, че шипковите храсти, растящи в изобилие около селото, бяха два вида. Едните бяха с плодове като нашите, но леко по-удължени. Другите шипки бяха доста по-едри. с размерите на люта чушка.