На другия ден станахме рано и оправихме багажа за тръгване. Върхът беше огрян от слънце, без пито един облак. Събраха се носачите, но преди да нарамят багажа, една шерпанка вдигна голям скандал и предизвика недоволство и в останалите. Преди седмица носила туба с 25 литра керосин, която не била добре затворена. Получила локални изгаряния. Сега настояваше за компенсация. В 8 ч. всичко утихна, натовариха мулетата и яковете, носачите нарамиха багажите и поеха е бърза крачка нагоре.
Направи ми впечатление, че повече от половината носачи бяха жени шерпанки. Бяха облечени цветно, в техни си носии, ходеха бързо и се усмихваха. От доста години местните много се били сдружили и над селото не допускаха носачи от долните села. Оттук нагоре беше само тяхно владение.
Базовият лагер се намира на две нива на обзорни заравнености. в края на тревите и почвата, като оттам нагоре започваха единствено скали, а малко по-високо всичко беше бяло. Надолу към долината се откриваше възхитителна гледка към зеленото и живота. Височината е 4920 м, което е отлично за атака на нисък осемхилядник. Целият лагер беше вече устроен имаше кухня, три столови, бани. палатки за всички членове на експедицията. Затварянето на върховете в Тибет (Чо Ойю и Шиша Пангма) беше пренасочило съставите на големи комерсиални експедиции към Манаслу, така че обшият брой на хората в лагера надвишаваше 150 души.
Сутринта на другия ден започна с церемонията пуджа. След като се прочетоха всички молитви, носачите опънаха молитвените флагове в четирите посоки. Накрая хвърлихме във въздуха брашно с ориз, вързаха ни по един бял шал и оранжево конче на шията и планината можеше да се счита официално за „омилостивена“. Пет дни по-късно вече имах една нощувка в лагер 2 и прецених, че маршрутът е напълно преодолим за бързо преминаване.
Неочаквано в базовия лагер ме попитаха дали вече съм се срещнал с другия българин, конто бил в долната част на лагера. Какъв българин на Манаслу? От познатите ми алпинисти никой не беше обявил публично такива намерения. Бързо разгадах случая и разбрах, че става дума за д-р Атанас Скатов, който след изкачването на шест континентални първенци и Еверест през 2014 г. беше решил, че ще преследва изкачването и на 14-те осемхилядника. Смело начинание предвид скромния му досегашен алпинистки опит. Явно се чувстваше добре подготвен физически и психически, което е основна предпоставка за всеки един амбициозен план. Срещнахме се и поговорихме. без да правим уговорки за съвместни действия по маршрута към върха. Всеки щеше да действа според условията и напредъка на групата, в която участваше.
Никой от местните височинни посочи не излиза по маршрута преди провеждането на церемонията пуджа.
Експедицията вървеше по план, времето минаваше и засега нямаше някакви проблеми. Както винаги базовият лагер съществуваше като едно малко затворено общество в малко откъснато село. Повечето хора не се познават, но преживявайки едни и същи физически трудности, се отклоняват психически по твърде сходен начин. Сближаването е бързо и те почват да си споделят доста лични пеша. Моята палатка беше между палатките на китайци, австралийци, еквадорци, французи и един австриец. Един от французите отиде до австралийката, която беше останала сама, и след кратък увод взе да споделя, че си има ново гадже, а бившата му жена е станала най-добрата му приятелка. Разказа какви са му взаимоотношенията с двете, как ги разделя и т.н. Австралийката пък взе да споделя, че вчера сестра ѝ се сгодила и тя много се е развълнувала от това, как младежът бил чудесен, но не бил за нея и т.н. Седейки в палатката си, ставах неволен слушател на разни истории, разказани на съседа или по сателитния телефон.
В периодите с лошо време четях електронни книги. За цялата експедиция успях да прочета чудесната трилогия „Железният светилник“ на Димитър Талев. Върнах се години назад и съпреживях вълненията на героите в тежките времена от средата до края на XVIII век. Въпреки че често играех шах с киндъла, нещо не успявах да го победя дори на първите нива. Вях загубил всякаква форма в тази мисловна игра. Дали не затъпявах от честия кислороден дефицит?
След петнайсетина дни. прекарани в аклиматизационни излизания и почивки, настана периодът, в който всичко живо се интересуваше от прогнозата за времето. Непрекъснато се обсъждаха плановете за атака и свързаните с това комбинации за пробиване на пъртина и опъване на парапети. Всички бяхме приключили с аклиматизацията и с трепет следяхме динамичните промени в прогнозата за времето. Циклонът, който идваше от Бенгалския залив, беше сурово ударил Еверест и Макалу, базовите им лагери бяха затрупани с един и повече метра сняг и това означаваше край на експедициите там. Манаслу е на около 80 км западно от този район и ние силно се надявахме, че циклонът няма да ни удари с такава сила. Прогнозите до края на септември бяха за сравнително добро време, но с вятър 40-60 км/ч. Близо 160 човека трябваше да се вместим и да изкачим върха до края на месеца. Между отделните групи започнаха да се правят планове, разчети и договорки за съвместни действия.