Лагер I се намира на удобно равно място на 5750 м.
Най-изненадващо две от най-опитните комерсиални фирми, които присъстваха този сезон в подножието на Манаслу. направиха грешен разчет с прогнозата за времето и подведоха клиентите си. Потеглиха по-рано, но ветровете над 6000 м още не бяха стихнали, затова седяха няколко дни в лагер 3, без да могат да излязат по-нагоре, подвиха опашка и тръгнаха да си слизат безславно. Над 100 души си бяха променили резервациите за хотели и самолети, като така загубиха шанса си за втора атака.
Точно тогава нашата група разчетохме правилно прогнозата за силата на ветровете и тръгнахме да се качваме. Последователно преспах във втори, трети и четвърти лагер, които изградих в движение. Сутринта на 30.09.2015 г. беше ясна, но доста студена: -27°С. Малко преди зазоряване започнахме атака с Джанпаоло.
Леденият праг между лагер 1 и 2 е един от по-трудните участъци в маршрута към върха.
Снегът беше перфектен и аз бързо взех да набирам по склона. Правех поне по двайсетина крачки, преди да спра за почивка. Така постепенно се откъснах от италианеца и взех да гоня светлините на първите, които се виждаха доста нагоре по склона. Редуваха се леки наклони и стръмни стъпала. Навсякъде минавах с щеките и само на едно много стръмно място извадих никела, който така или иначе ми висеше на колана на седалката. Постепенно ставаше все по-светло. От едната страна луната грееше особено силно, но слънцето лека-полека се издигаше и набираше сила. Краката ми мръзнеха умерено, но въпреки това на два пъти спирах по петнайсетина минути, издълбавах си малка площадка, събувах се последователно и си правех масажи на пръстите.
След 10 ч. слънцето огря напълно склона и студът изчезна. Пред мен стоеше последната чучка, зад която вече беше върхът. Изкачих последните метри и излязох на предвърховия ръб. Траверсирах няколкото скалисти предвършия и стигнах до подножието на най-високото място. Интересно, но Дойчин ми беше казал, че най-високата точка на върха е скалиста. Това, което виждах сега, беше скалиста основа, покрита с голяма пряспа сняг и лед. По-късно проучих случая и намерих много снимки от върха, правени през последните 40 години. След внимателно сравнение установих, че от около 2000 г. насам върховият купол постепенно е започнал да запазва снежната си покривка и в момента беше напълно покрит със сняг, а скали се виждаха единствено в основата на най-високата точка.
Върховият гребен е толкова тесен, че на върха сега можеше да седи само един човек. Изчаках десетина минути, докато слязат последните шерпи и клиентите им, с които днес атакувахме, и бавно изкачих последните метри.
Последните метри към върха.
На Манаслу приложих смесена тактика за аклиматизация. Максималната височина, на която спах преди атаката, беше лагер 2 (6200 м).
Манасу – 8163 м! Беше неприлично топло за осемхилядник: -4о С. Слънце и синьо небе без нито един облак. Бях само по полар и всички останали, които бяха с пухени костюми, ми изглеждаха като космонавти. Направих 360-градусова панорама и много снимки с детайлите на върховия купол и околностите. Над мен имаше още към 1.5 м. Снежна купа, но там никой не смееше да припари, защото ясно се виждаше, че е козирка готова да се срути дори и при малко натоварване. Поседях да гледам и снимам около 45 минути. Дойде италианецът, поздравихме се, снимахме се взаимно и поехме надолу.
Манаслу (8163 м), 30.09.2015 г. - първо българско изкачване.
До лагера стигнах само за един час. Набързо събрах палатката и целия си багаж и продължих надолу. Недалеч от лагера срещнах д-р Скатов. Поздравихме се и му пожелах успех в атаката му утре. Надолу слизах с добро темпо и бързо губех височина. Подминах лагер 3, после и лагер 2. Достигайки лагер 1, взех решение, че ще продължа до базов лагер, въпреки че вече почти се беше стъмнило. Тръгнах да слизам и точно 100 м по-надолу челникът ми рязко угасна. Включих на авариен червен режим, но след още десет минути и той угасна. Ужасен, че мога да нощувам на този разцепен и жив ледник, се сетих, че телефонът ми има фенерче. Ползвах го основно за да слушам музика и да пиша дневник, докато почивах в лагерите, но ето че сега с телефон в ръка, като слепец със свещ, успях бавно да премина между всички мостове и цепнатини на ужасния ледник и с огромно облекчение финиширах в кухнята на базовия лагер. Изпих към три литра супи и сокове, изядох една салата и после едвам се замъкнах до палатката си.