Информацията, че съм се качил, беше вече известна и като включих тураята (thuraya – сателитен телефон), получих много смс-и с поздравления. Обадих се на Ради, за да ѝ разкажа за върха. После ми звъннаха Цвети Абрашева (БНТ) и Веселина Петракиева от името на bTV. Мили поздравления за изкачването. Заспивайки, отметнах в мислите си „Мисията Манаслу“ като приключила.
Ако за мен обаче всичко беше свършило благополучно, не такова беше положението с други членове на експедицията ни. Ден след като слязох, стана ясно, че австриецът Золтан с починал сутринта в лагер 4, най-вероятно от белодробен оток. Според очевидци още в лагер 3 е храчел кръв, но не се е отказал, продължил е към лагер 4 и на 1.10. се е качил на върха. Заедно с него е бил французинът Жан-Люк, който е качил върха без кислород, но в момента се намираше в лагер 4, изпаднал в критично състояние. Беше на кислород и му бяха ударили нифедипин и дексаметазон. Течеше организиране на акцията за спасяването му. Стойността на акция над 7000 м беше около 25 000 долара и сега се уточняваше кой какво ще плаща. Междувременно австралиецът Гилиан от нашата група имаше измръзване втора степен на палеца на левия си крак и организираше акцията по транспорта си до Катманду. Той се спаси първи. Още в 11 ч. дойде хеликоптер за него и го отнесе заедно с багажа му към болница в Катманду. Малко преди обяд един хеликоптер изникна високо в небето и се отправи към горните лагери. Жан-Люк се беше мобилизирал и с помощта на шерпи се беше смъкнал в лагер 3. След двайсетина минути хеликоптерът полетя надолу и стана ясно, че Жан-Люк е спасен. Машината кацна в базовия лагер, събра един от алпинистите, доктора от Австралия Дан, и отлетя за Катманду. И тази експедиция потвърди правилото, че триумфът и трагедията във височинния алпинизъм вървят ръка за ръка и никой никога не знае в коя от двете групи ще попадне. Въпреки че Манаслу беше най-кратката ми досега експедиция към осемхилядник, подобни завършеци винаги притъпяваха еуфорията на успеха и оставяха противоречиви следи в паметта ми.
АНАПУРНА - ОПАСНОСТИ ДЕБНАТ ОТВСЯКЪДЕ
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Анапурна 1 (Annapurna 1, 8091 м)
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Централни Хималаи, Непал
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 3.06.1950 г. от французите Морис Херцог и Луи Лашенал от северния базов лагер
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 28.10.1989 г. от Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев от северния базов лагер. Милен Метков и Огнян Стойков загиват на слизане от предвърховите склонове.
НОРМАЛЕН МАРШРУТ ОТ СЕВЕР
Базов лагер: 4200м
Лагер 1: 5200м
Лагер 2: 5600 м
Лагер 3: 6400 м
Лагер 4: 7000 м
Денивелация от БЛ до върха: 3891 м
Денивелация от Л4 до върха: 1091 м
След успеха на Манаслу ясно осъзнах, че съм набрал скорост за върхове, че трябва да продължа проекта „14x8000“ и да го завърша във възможно най-кратки срокове. Вях изкачил пет върха, оставаха ми девет. В идеалния случай (изкачване от първи опит) щяха да ми трябват попе още три години. Ради не остана щастлива, като чу, че в следващите години ще се занимавам поне шест месеца годишно с върхове, а през останалото време - с подготовка и тренировки за върхове.
Интересното в подготовката за Анапурна беше един нов за мен начин за финансиране на експедиция. С помощта на Нина Боянова и Вержиния Димитрова успях да организирам оперен концерт в подкрепа на проекта ми за Анапурна. Главен изпълнител в идеята беше басът Хари Драганов - солист в Женевската опера. В среща с него той каза, че през февруари е в отпуска и с удоволствие ще направи едно благотворително пеене заедно с двойката пианисти Марио и Златка Ангелови. В началото идеята ми се стори налудничава и се чудех как да им откажа учтиво. Нина обаче беше много ентусиазирана и ми каза, че залата, за която си мисли, е салонът на БАН (тъст ѝ бил в ръководството на Академията). Аз свързах сюжетите, че чрез концерта като служител на БАН ще бъда подкрепен да извърша научната си програма по време на предстоящите експедиции, и започнах да приемам, че този концерт не е лишен от смисъл. Нина направи плакат и разпрати покани на нейни колеги и приятели. Мен ме досрамя и изпратих поканата на много ограничен кръг от хора. Все пак никой досега у нас не беше правил камерен концерт в подкрепа на алпинизма.