Концертът се състоя на 24.02.2016 г. в салона на БАН. На входа сложихме една голяма кутия, където се очакваше да постъпват даренията. Гостите взеха да пристигат и постепенно в залата се събраха към 70 човека. Около половината ги познавах, но другите явно бяха познати на Нина и Вержиния.
Салонът нямаше стойка за партитурите и Хари лично беше купил един нов, солиден статив. Той пя чудесно, а Марио и Златка се представиха отлично. По средата казах няколко думи защо сме се събрали тук и след час всичко приключи. Докато говорих с разни колеги, хората започнаха да се изнизват и с вълнение видях, че пускат в кутията по нещо. Накрая събрахме всичко, взех кутията и се прибрах.
Вкъщи разпечатах капака и извадих парите на масата. Сортирах ги (имаше и левчета на монети) и с изненада преброих, че концертът е събрал близо 3000 лева. Съгледвачи от моите хора ми казаха кои са пуснали по-големи суми.
След Манаслу не бях спирал тренировките и даже си подобрявах непрекъснато времената за изкачване на Копитото. В края на зимата Коко Трейман ми остави бележка на втория стълб и няколко дни по-късно аз доразвих идеята и монтирах на дърво до стълба една пощенска кутия. В нея поставих „Дневник на изкачванията“, като обособих два раздела за времена и постижения, свързани с изкачванията, и раздел свободен, за всякакви поезии, разкази и други словоизлияния. Постнах го във Фейсбук и интересът към трасето нарасна неимоверно.
Първият „Дневник на изкачванията" оцеля около шест месеца, след което кутията беше разбита, а хартията беше наядена от сънливец.
През последните няколко години атаките на Анаиурна се бяха изместили в дните на ранната пролет, поради което началото на международната експедиция, в която щях да участвам, беше планирано за средата на март. За ден след пристигането ми в Катманду успях да организирам всичко, да купя провизии, карти и липсваща екипировка. Срещнах се с адаша Боян Павлов, който заедно с още един българин, Владо Темнялов, работеха в казиното „Шатри Да“. Както по време на експедицията към Манаслу, и този път им оставих на съхранение наличните си долари за следващите върхове през пролетта.
Съекипници в настоящата експедиция щяха да ми бъдат интересни екземпляри от списъка на алпинистите, преследващи идеята за 14x8000. Турчинът Тунч Фъндък имаше изкачени 10x8000, като му липсваха Анапурна, Даулагири, Нанга Парбат и Броуд пик. Бил е в България през 1994 г. и е катерил на Мальовица с Мегин Мусов. Живее в Истанбул, работи по свои проекти, пише книги за експедициите си и издава катерачни гидовници. Румънецът Алекс Гаван ми беше познат от експедициите през 2014 г. Живеещият в Букурещ Алекс има изкачени 6x8000 върха. Работи като мотивационен лектор, който споделя идеите за защита на дивата природа и активно участва в каузи и проекти на WWT Румъния.
Тунч (ляво) и Гуншис (дясно) по време на почивка в БЛ .
Алекс Гаван.
След земетресението в Непал през май 2015 г. беше успял за осем месеца да събере над 106 000 евро, които дари за възстановяване на две училища в два планински района. Германецът Йост Кобуш е млад атлет на корейската фирма за екипировка Black Yak. Служил е една година в армията като доброволец на заплата. През пролетта на 2015 г. направил опит на Лхоце, но станало земетресението и той се прибрал. Анапурна ще е първият му осемхилядник. Надав Бен Йахуда е израелец с една баба българка, а другата - сръбкиня. Женен е за рускиня с еврейски произход. Катерил е Еверест, Чо-Ойю, Шиша Пангма и Манаслу. Унгарецът Дейвид Клайн е наполовина евреин, наполовина ром. Въпреки многото опити досега е изкачил само няколко осемхилядника. Не завършва висшето си образование по философия и в момента живее на 20 км от Будапеща. Изкачил е също и първенеца на Хиндукуш - Тирич Мир, и има неуспешни опити за зимни изкачвания на северноамериканския Денали и Нанга Парбат. Бизнесменът с литовски произход Гунтиш Брандт беше продал отлично разработена фирма за обработка на дървесина и сега се радваше на живота, като всяка година участваше в поне една експедиция към осемхилядник. Спокоен полиглот, към който можеш по всяко време да се обърнеш за справка по всякакви въпроси. Китайката Лю Джин беше на възраст малко над 40 години, но изглеждаше някъде около 30-те. Живее с 10-годишния си син и родителите си в Пекин, но иска да се премести в Съчуан, за да е по-близо до планините. Стреми се да стане първата китайка с 14x8000 върха. С нея беше верният ѝ шерпа Норбу, когото познавах от Манаслу. В групата ни участваше и д-р Атанас Скатов, който само за тази пролет беше планирал 3x8000 в Хималаите. За лятото планираше още върхове в Каракорум.