Дейвид (ляво) и Йост (дясно) по време на атаката.
На 16 март цялата група кацнахме в БЛ след няколко десетминутни полета от Татопани. Базовият лагер е разположен на 4200 м височина, в периферията на голяма колкото стадион заравненост, покрита с дребни камъни. Отстрани има голям пояс с треви и хвойни. Мястото е равно и много удобно за лагер. Освен нашата експедиция в лагера имаше още две групи - една корейска и една испанска. Испанците бяха ръководени от Карлос Сория и идваха на Анапурна за трети път. Карлос беше на 77 години и до завършването на колекцията „14x8000“ му оставаха още само два върха.
Карлос е дребен, но особено жилав 77-годишен старей, с много енергия.
При разопаковането на багажа установих, че единият ми денк беше целият оцапан и смърдящ на кръв. Помислих си, че е нещо от храните, които бях купил. Извадих всичко, разгледах следите и заключих, че кръвта не е от мен, а е проникнала през ципа отвън. Отидох до кухнята и разгледах месото, което бяха донесли. Телешкото беше видимо недобре опаковано и около него беше кърваво. Явно месото е седяло достатъчно време върху денка ми, за да успее кръвта да протече отвсякъде. Избърсах вещите си и ги оставих на слънце да се проветрят. На другия ден направих разходка до стария базов лагер, който се намира на около половин час над нашия. Видях каменна пирамида с множество надписи, включително и плочата в памет на Огнян Стойков и Милен Метков, които загиват по време на първия успешен опит на българи на Анапурна. Внимателно разгледах релефа на района и северната стена, по която щяхме да катерим. Изглеждаше зловещо натрошено. Никакъв логичен път към върха. Ледопади и висящи сераци по цялата долна третина на стената.
Мемориалът на загиналите по склоновете на Анапурна.
Десетина дни след пристигането ни в базов лагер от Катманду долетяха още двама участници - италианците Марио Виелмо и Себастиано Валентини. Марио работеше като планински водач и държеше магазин във Верона. Имаше в актива си 9x8000. Себастиано управляваше ресторант в Трентино, даваше работа на 15 човека и имаше доста изкачени върхове, включително и Макалу и Пумори.
В края на март вече бях спал в лагери 1 и 2 и имах излизане до лагер 3 (6400 м). Чувствах се отлично и с всяко изкачване съкращавах времената за достигане на лагерите. При едно от излизанията за малко не бяхме затрупани с Йост от лавина с големи блокове и буци лед, които се откъснаха от един серак под лагер 2. Размина ни се, защото по случайност спрях да изям един рубар и се забавих с пет минути.
В началото на април експедицията ни намаля с трима човека. Алекс Гаван, който се движеше в свръзка с Тунч Фъндък, внезапно обяви решението си, че прекратява участието си в експедицията поради лични причини. Беше ми съсед в базовия лагер и неволно бях станал слушател на драмите, които разигра по сателитния си телефон. Един от младите корейци успя да пропадне около десет метра в ледникова цепнатина в самия лагер 2 и изкълчи жестоко десния си крак. Възстановяването му в базовия лагер беше оценено като невъзможно и на 8.04 двамата с Алекс отлетяха за Катманду.
Най-изненадващо за мен беше отпадането на италианеца Себастиано. На тръгване след тежка нощ в лагер 3 (6400 м) Себастиано си връзвал котките около десет минути без ръкавици. Ръцете му измръзнали, той направил опит да ги стопли, но не успял достатъчно и продължил надолу. В комбинация с дехидратацията, два пръста на едната му ръка и три на другата вече бяха напълно посинели някъде около средата на слизането му към БЛ. Докторът на испанците все пак регистрира само първа степен на измръзване, обработи пръстите и му назначи терапия за възстановяване. След като три дни не настъпи кой знае какво подобряване на състоянието, Себастиано взе решение да извика спасителен хеликоптер, който щеше да го свали в Катманду и оттам той щеше да лети към Италия.
Да ти измръзнат ръцете, докато си връзваш котките.
В една от студените вечери (температурите вечер варираха от -8 до -2°С) в базовия лагер направих презентация за проблемите, свързани е опазването на скалолюбивите видове растения и животни, разработването на нови обекти за катерене, управлението на обектите, които са местообитания на редки и защитени видове птици, както и за проблемите, свързани с амбициите на голям брой катерачи да няма никакви ограничения на местата, на които се катерят. Презентацията се хареса единодушно и след това се заформи интересна дискусия, в която всички споделиха опита от техните си страни по темата за баланса между опазването и интересите на катерещите се. Заключението беше, че животните трябва да са с предимство - скалите за много от тях са единственото им жилище, докато ние винаги може да си намерим други скали или да отложим катеренето, когато те са там.