На другия ден докторът на испанците ме премери. За пет дни бях отслабнал с четири килограма, бях загубил пет процента мазнини и десет процента водно съдържание. В следващите две седмици джет-стрийм ветровете не спираха да духат във високите части на планината. Аз активно се възстановявах, ядях по две порции на всяко хранене, връщах теглото си и не спирах да нравя ежедневни изкачвания с по 800 м денивелация. Сутрешният ми пулс в базов лагер падна до 43-45 удара в минута и вече със сигурност бях в отлична форма.
Всички прогнози, които получихме в края на април, показваха повече или по-малко хубаво време около Великден 1 май 2016 г. Деян Петков обаче, преглеждайки и анализирайки много източници, настоя, че и на 30.04. ветровете ще бъдат под 40 км/ч, което за мен означаваше само едно - че най-накрая е дошъл моментът за финална атака.
За три дни с Дима и Саша достигнахме до лагер 4. В нощта на 30 април вятърът утихна и руснаците се изнизаха в атака към 2:30 ч. сутринта. Закъснях нарочно, за да може да се движа повече време по светло и за да ме грее по-дълго слънцето. Тръгнах нагоре в 3:45 ч., при ясно време и температура -23°С. През последните дни така добре бях „загрял“, че над 7000 м скоростта ми без раница не беше под 120 м/денивелация в час. След около час и нещо, малко преди изгрев, застигнах и задминах руснаците. Излязох над точката, до която максимално бяхме стигнали на предната атака, и видях, че оттам тепърва ми предстои трудният траверс към кулоара, който „отключва“ върха. По фирн и заледени участъци бързо набирах височина, особено след като ме огря слънцето. Разстоянието обаче не беше хич малко и времето си минаваше. Към 12 ч. бях в основата на предвърховия кулоар. Мислех, че ще го кача за около час, но се оказа, че е над 50 градуса наклон, пълен е с дълбок сняг и денивелацията до върха леко надвишава 200 м. Трябваха ми два часа, за да го изгазя догоре. И именно в тези два часа дойдоха облаци и затулиха всички гледки, които очаквах да видя.
Върхът представлява почти хоризонтален, много остър гребен с три-четири малки гърбици. Знаех, че като изляза на гребена, трябва да тръгна наляво. Това и направих и наистина формата на възвишението беше именно тази, която бях виждал на снимките от французите първопокорители (1950 г.).
На Анапурна за първи път приложих тактиката за минимален престой във височинните лагери и експериментирах с много тренировъчни изкачвания и слизания (+500-800 м) в рамките на няколко часа от базовия лагер.
И така около 14 ч. на 30 април, 27 години след първото и досега единствено наше изкачване, развях българското знаме на 8091 м Анапурна I. Сняг се носеше отвсякъде, гледки на юг нямаше никакви, но все пак на север, към нашия базов лагер, имаше известна видимост. Заради снега и облаците не стоях много дълго време. Малко снимки, малко видео, накрая скъсах една от мартениците на ръката си и я оставих на едно бамбуково колче като доказателство, че съм бил горе.
Анапурна, 30.04.2016 г. - първият от трите осемхилядника, които успях да кача през 2016 г.
Тръгнах да слизам и около 15 ч. видях руснаците на 200 м от началото на кулоара. Казах им, че с тази скорост нямат никакви шансове и по-добре да се откажат прекадено бавни бяха. С изцедени почти до край сили към 18 ч. успях да се смъкна до палатката си в лагер 4. Там поне четири екипа се готвеха за начало на изкачване. Всеки с кислородни бутилки и шерпи. Към 19:30 ч. всички тръгнаха нагоре за щурм. Щяха да катерят цяла нощ и се надяваха в ранната сутрин на следващия ден да са на върха.
Основната задача на тази експедиция беше изпълнена успешно изкачване и слизане от Анапурна I, първия изкачен осемхилядник в историята и най-смъртоносния измежду тях. Днес на слизане беше Великден в България и ни го за момент не се разсеях. Слизах над седем часа с тежка раница и много внимавах къде стъпвам и за какво се хващам.
В късния следобед на другия ден се прибраха Норбу и Лю Джин. Малко преди и след вечеря запристигаха Гунтис и шерпата му Мингма. Дейвид и Йост пристигнаха около 21:30 ч., напълно премазани от умората. Едвам си казваха заглавието. Д-р Скатов се върна уморен и потвърди, че и той е качил върха. Слизането от Анапурна беше ярка демонстрация в какво може да се превърне човек от умора - лазещ труп.
Дима (вляво) и Сайт (вдясно) не успяха да стигнат до върха, защото се движеха прекадено бавно.