Два дни по-късно отлетяхме с хеликоптер до Покхара и оттам със самолет за Катманду. Докато повечето си заминаваха за дома. Трима човека продължавахме с върховете, планирани за тази пролет. Анапурна беше изкачена не толкова със сила и техника, а с търпение. Прекарахме общо 49 дни в очакване на двата дни с по-слаб вятър, които ни позволиха да атакуваме и успеем. В крайна сметка, въпреки напредналия сезон рекорден брой алпинисти, общо 14 чужденци и 16 височинни носачи, изкачиха върха тази пролет. Броят е рекорден за Анапурна, още повече че не дадохме жертви и не увеличихме смъртоносната статистика на върха.
МАКАЛУ - ИДЕАЛНАТА ПИРАМИДА ОТ СКАЛА И ЛЕД
ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Макалу (Makalu, 8485 м) - пети по височина
ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Хималаи. Непал, на границата с Китай (Тибет)
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 15.05.1955 г. от французите Жан Коузи и Лионел Тере от северния базов лагер
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 18.05.1998 г. от Иван Вълчев, Здравко Петков. Запрян Хорозов и Дойчин Василев от северния базов лагер
НОРМАЛЕН МАРШРУТ ОТ СЕВЕР
Базов лагер: 5700 м
Лагер 1: 6160м
Лагер 2: 6620м
Лагер 3: 7485 m
Лагер 4: 7550 m
Денивелация от БЛ до върха: 2785 m
Денивелация от Л4 до върха: 935 м
Маршрутът към върха над лагер 4.
Два дни в Катманду след Анаиурна ми стигнаха, за да се подстрижа, изпера всички дрехи, прегледам и оправя екипировката, проверя пощата и отговоря на спешните съобщения.
По план Макалу беше следващият връх в програмата ми за тази пролет. Знаех само, че в период от три последователни дни (15 до 17 май), през пролетта на 1955 г., върхът е бил изкачен от девет души, което за времето си е било рекорд за брой хора, изкачили осемхилядник в рамките на една и съща експедиция, четирима българи успяват да качат върха още при първия опит през предмусонния сезон на 1998 г.
Единственият начин да стигна бързо до базовия лагер беше с хеликоптер. Преглътнах високата цена на това „удоволствие“ и на 7.05. полетях за Лукла. Там се качи някакъв спасител с кислородна бутилка. Минахме през два превала над 6500 м и после по координатите на навигацията намерихме базовия лагер. Кацането беше перфектно, слязох веднага, а в хеликоптера натовариха един в носилка. Оказа се, че това е испанецът Йесус Моралес, който от два дни берял душа. без да се знае точната причина. Преди четири-пет дни пак е летял до Лукла, но там доктор го прегледал и казал, че му няма нищо, та Йесус отново се върнал в БЛ. Сега със сигурност се знаеше, че има остра форма на белодробен оток. която изискваше незабавна евакуация към ниското.
Базовият лагер всъщност е преден базов лагер и е разположен на 5700 м. Това е един от най-високите лагери за атака на осемхилядник. Намира се на голяма ледникова заравненост, целият е в камъни и обстановката е доста сурова. Макалу се вижда като огромна пирамида и ние сме в подножието на западната му стена. Преброих около 95 палатки, включително и столовите и кухните.
Запознах се с повечето от ексиедиционеригс, които бяха дошли дотук след седем-осем дни трекинг. Лех и Войтех (поляци, баща и син с нито един изкачен осемхилядник, но с опити на Панга Парбат през 2013 г., Лхоне през 2014 г. (срутване на серак), пак Лхоце през 2015 г. (земетресение), изкачвания на Декади и Лоугън; американеца Стю от Колорадо (първи осемхилядник, отговаря за оценка на лавинния риск в ски зона в Колорадо); белгиеца Жан-Люк (учител) и двама японци, от които само единият говореше английски. Всички вече бяха направили по едно-две излизания по маршрута и повечето бяха спали в лагер 2 на 6400 м.
Базовият лагер под Макалу. Същинският връх не се вижда.
На другия ден продължих със запознанствата и се срещнах с испанеца Феран Латоре и иранката Парванех Каземи. Феран е с две години по-голям от мен, има в актива си 11x8000 и това му беше третата експедиция на Макаду. Парванех е планински водач и обикновено работи с групи в района на иранския първенец Демавенд (5671 м). Срещнах се и с пакистанеца Али Садиара, който за последно бях видял в лагер 4 на К2. След изкачването му на Нанга Парбат през зимата на 2016 г. (заедно с баска Алекс Чикон и италианеца Симоне Моро) около него се беше доста разшумяло. Много сърдечен и приветлив балтистанец. Той ми каза, че с клиентката му Клио мислят да атакуват на 11.05., г.е. след само четири дни. Феран потвърди, че тогава се очаква прозорец със спокойно време и вятър. Парванех и италианската двойка Нивес Мерой и Романо Бенет също мислеха да направят опит на 12.05.