В лагер 3 прецених, че ако потегля след полунощ, ще съумея да настигна основната група, която тръгна около 20 ч. на предния ден. Към 1 ч. след полунощ отново ме събуди вътрешен глас, за който ясно съзнавах, че ме ръководи точно в посоката, която ми трябваше. Претоплих малко над един литър течност и хапнах няколко пирожки, приготвени от готвача ни в базовия лагер (към всички останали полуготови продукти бях придобил вкусова непоносимост).
В 2:30 ч. сутринта излязох от палатката. Огромна луна огряваше пътя към върха. Температурата беше само -20°С. Бях разделил пътя си на етапи. Първата ми цел беше да стигна до лагер 4. Това е траверс с дължина около един километър и набиране на по-малко от 150 м денивелация. Осветен от луната, изминах разстоянието за час и нещо. Видях една стара, изоставена палатка и се мушнах в нея за кратка почивка. Като излязох след петнайсетина минути, хоризонтът беше станал оранжев денят започваше в 4:30 ч.
Следващият етап беше да стигна до основата на Френския кулоар това е най-дългият участък към върха. Още в началото се разминах с австрийката Мартина, която се връщаше надолу с шерпата си. Правеше три крачки и почиваше по три минути. Изглеждаше ужасно уморена. Нагоре преминах през малка порция сераци и излязох над тях. Крачката ми спореше и напредвах със скорост около 170 вертикални метра в час. Слънцето ме огря и ми ставаше все по-топло. Към 8 ч. стигнах до основата на Френския кулоар. От поне час бях само по термобельо. емпературата беше към -10°С. Пред мен видях цялата основна група, като се виждаха двама-трима шерпи, които водеха, а останалите около 25 наредени отзад наподобява стълпотворението към Еверест.
Задръстването по пъртината към Макалу наподобява стълпотворението към Еверест.
Обстановката ми беше позната, така че реших да изчакам, докато всички преминат през този участък. Закусих, пих чай, гледах и снимах околностите около 40 минути. После тръгнах и бързо излязох на върховия гребен. Започнах като на слалом да задминавам един след друг шерпи и чужденци. Изчаквах ги да спрат за почивка, след което се мушвах между тях и така на едно спиране изпреварвах трима-петима човека. Всички бяха с маски и бутилки кислород в раниците. Една от причините за бързината ми беше, че бях доста разсъблечен и дрехите не ми пречеха на движението. Малко под предвършието, известно като The False Summit, видях Наско Скатов. „От половин час съм тук, всички се снимат и ми викат, че това е върхът.“ Точно в този момент групата, ръководена от опитния Феран Латоре, започна да изкачва предвършието и казах па Наско: „Хайде, бързо след тях, върхът е отзад“. Следвахме ги на 10-15 м, заобиколихме връхчето, минахме по остро било и най-високата точка на Макалу беше съвсем близо. Направих снимка на първите трима - испанеца Феран, австриеца Ханс и индиеца Арджун.
Предвърховият гребен на метри преди върха.
Минути след това, точно в 12:15 ч., и аз бях на върха. Забих бамбукова пръчка и закачих мартеничка на нея. Наско ми направи снимки и се разменихме. Повлечени от устрема ни, зад нас вече се беше образувала опашка от хора, желаещи да стигнат до най-високата точка. На тесния върхов гребен бяха накацали поне още над 20 човека. Включих „Гармин“ часовника, за да направя трак на слизането, и с Наско поехме бързо назад, за да освободим място за останалите. Надолу беше лесно и скоростно смъквах метри. Установих, че мястото, до което бяхме стигнали на 11.05., беше само ма около 270 м от върха. Подминах го енергично и се закачих за рапелите бързо надолу, към живота, към лагерите. За по-малко от три часа стигнах до лагер 4. Един шерп ми подаде чаша чай. която изпих на един дъх. Изключих трак режима и установих, че часовникът беше коригирал часовата зона и даваше, че съм в Тибет. Продължих към палатката ми в лагер 3 и там пристигнах към 16:30 ч. Бях осъществил за 14 часа изкачване и слизане от палатка до палатка. Направих си течности, започнах да пия и съм заспал. Събудих се към 22 ч., хапнах малко и се отнесох. И втората ми цел за сезона беше постигната без загуби. Не мислех за нищо, просто се отпуснах и заспах.
Макалу (8485 м.) -23.05.2016 г.
В 11 ч. на другия ден бях в базовия лагер. Отпуснах се на стол пред столовата и веднага ми донесоха доматена супа. Без да усетя, изгълтах четири купи. Доволен, регистрирах, че последен бях напуснал лагера и първи се бях прибрал. Точно бързината ми беше решаваща за успешното изкачване. Вях прекарал по-малко време във враждебната среда над 7000 м, не бях получил никакви измръзвания или други щети и сега щях просто да пия и ям, докато се възстановя. От около 29 човека, които вчера изкачихме Макалу, само седем бяхме без кислородни бутилки.