Оказа се, че в бързането преди заминаването нито един от тримата не си беше направил застраховка. При това положение спасителната акция трябваше да се плати от родителите. Беатрис без никакво колебание ни каза, че ще плати разходите за хеликоптера, като пожела да не разгласяваме този факт, нито дори да споменаваме съпруга ѝ, защото това са лични нейни средства. След като завършихме всички процедури в Цермат, с Веселина се прибрахме с колата до България, връщайки цялата екипировка.
Осъзнали, че тепърва предстояха разходи по генетична идентификация. кремация и транспорт, решихме, че трябва да помогнем финансово на родителите и на тримата. В началото на февруари в 65-а аудитория в СУ направихме презентация и разказ за нещастието на Матерхорн. Залата беше препълнена и на излизане всички пуснаха по нещо в кутиите, които бяхме поставили на изхода. Сумата, която събрахме заедно със средствата, постъпили в специално откритите дарнтелски сметки, за няколко дни стана 15 543.57 лева и 1390,06 евро. На 6.03.2007 г. бяха внесени на каса в Министерството на външните работи 13 136.40 лева, което напълно покри разходите на погребалния агент от швейцарска страна.
Нашата мама Беатрис (както я нарече Запрян Хорозов) не допусна урните да бъдат докарани с куриерска фирма, а заедно с дъщеря ѝ Жанет ги донесоха със самолет на 7.03.2007 г. След консултации между родителите беше решено погребенията да бъдат в три последователни дни. между 9 и 11.03.2007 г., в София, Варна и Троян.
Със съгласието на родителите сумата, която остана от дарителската акция, беше заприходена в специално създадения в БФКА „Фонд извънредни ситуации“, който щеше да се ползва само за подобни случаи. Никоя майка не заслужава да погребва децата си, така че отговорността за действията ни в планините се носи единствено от нас. Бъдете внимателни и останете живи. Нашите близки имат нужда от нас.
ПОДГОТОВКАТА КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСПЕХ
КЪМ ВЪРХОВЕТЕ С ЕПРУВЕТКИ В БАГАЖА
Първите хора, навлезли в дивите и непознати дотогава планини преди около 500 години, са били естествоизпитателите. Стремежът за изследване на камъните, геологията, фауната или флората са били водещите мотиви, които са ги отвели в планините. Покоряването на върховете като цел се появява значително по-късно и чрез първите изкачвания в Алпите алпинистите всъщност „довършват“ изследователското дело, започнато от геолозите, зоолозите и ботаниците. Именно желанието за проучване на различни аспекти от уникалността на високите планини поражда онази любов и страст, която отново и отново връща в ледената действителност отдадените на тази задача изследователи.
Сравнително малко са българските експедиции във високите планини на планетата, които освен набелязания за изкачване връх са имали и други цели. Добър пример в тази посока са организираните от ТД „Академик“ през 1984 и 1987 г. две научни експедиции в Непалските Хималаи. Екип от учени - зоолози (д-р Петър Берон и д-р Стойне Андреев), ботаници, геолози, геодезисти, медици и алпинисти събират огромен материал, извършват се изключително интересни наблюдения и експерименти. В България са донесени уникални колекции и образци, които сега красят витрините в няколко наши музея, съхраняват се във фондовете на научните и академичните институции или все още се обработват.
Годините, в които живеем, почти изключват организирането на големи научни експедиции. Изпълняват се проекти на малки екипи или единични учени, които разработват дадена тема в различни планини и континенти. Парите за участие вече не се намират „централно“, а всеки трябва сам да си осигури средства и екипировка за включване в експедиции.
Никога досега не съм бил участник в дадено изкачване само като „зоолог“. Преди всичко съм бил отлично подготвен алпинист и организатор, отколкото добре обучен „научен работник“. Идеалният експедиционер, освен че владее всички планинарски техники, трябва да е в отлична физическа форма, да работи добре в екип, да поема всякакви задачи и да е устойчив на дълги пътувания.
Основната задача, която изпълнявам като зоолог по време на цялото пътуване, по тренинга до базовия лагер и по маршрута към върха, е събирането на дребни пълзящи или летящи животни. Никога не събирам животни просто заради спорта. Внимателно оглеждам колко многобройни или малобройни са отделните видове и след като ги оценя, започвам сбора. Във всеки случай не събирам повече от два-три екземпляра от вид, което обикновено е напълно достатъчно, за да бъдат научно определени. Разбира се, първостепенната цел във всичките ми експедиции е изкачването на върха, към който съм тръгнал. Събираческите функции са второстепенни, въпреки че заемат голямо място в ежедневните ми занимания.