Отидохме в кухнята, наля червено вино в две чаши и вдигнахме наздравица. Целунахме се отново, бавно. Повдигна ме и ме сложи на кухненския плот, до умивалника. Седях с чаша вино в ръка, с крака далече от пода, и се чувствах като момиченце. Той не откъсваше очите си от моите и същевременно разкопчаваше едно по едно копчетата на ризата ми, докато я разтвори цялата. Започна да целува шията и раменете ми, обсипваше ги с целувки. Плъзна ръката си по гърба ми и отведнъж разкопча сутиена. Целуваше гърдите ми, като лекичко захапваше зърната. Взе чашата ми с вино и я остави на масата. Целуваше ме по устата, докато нежно ме милваше с ръка и проникваше с нея в мен. След това извади пръстите си и ги сложи в устата ми. Такъв, значи, бил моят вкус. Отстъпи назад, разкопча колана, панталона и ризата си и напълно се разсъблече. Сложи ме да легна на хълбок. Приближи се и членът му се оказа на сантиметри от устата ми. Хвана ме за косата и ме придърпа към себе си.
Вкусът му беше приятен. Струва ми се, че все още го усещам — дори сега, докато пиша. Страхувах се, че не умея да го правя, че не ще се справя, че няма да разбера как точно му харесва. Ръцете му ме водеха и заличаваха всякакви съмнения. Задаваха ми правилния ритъм. Дишането ми ставаше все по-интензивно, същото се отнасяше и за желанието ми, а той продължаваше да ме докосва нежно, докато ми се стори, че след секунди ще достигна до оргазъм. Той го долови и забави ритъма. Помоли ме да почакам още малко. Потреперих. Взе ме на ръце и ме занесе в леглото. Любихме се цяла вечност. Още чувам в главата си нежните слова, които ми шептеше. Нито един мъж не ми е казвал такива думи. Почувствах се обичана.
Наслаждавах се на всичко: на тялото си, на неговото, на очите му, на ръцете му, на устата му. Бях свободна да се отдам напълно на изживяването, да изключа ума си и да следвам повика на тялото си.
Любихме се, а после станах и отидох в кухнята за вода. Усетих погледа му върху себе си и осъзнах, че вече съм отвикнала от това. С Паоло от години се чувствам невидима.
31 март
Днес ме помоли да отида при него по време на обедната почивка. Излязох десет минути по-рано. Паркирах близо до дома му и бързо се отправих към вратата на сградата. Направих го не защото се страхувах да не ме видят, а понеже не исках да оставя време на своето рационално "аз " да ми натяква да не ходя при него.
Днес вратата на апартамента му беше открехната и аз я бутнах, за да вляза. Поисках позволение, но никой не ми отговори. Всичко беше потънало в мрак, осветено само от свещ на масичката в коридора. Понечих да си тръгна, после пак извиках името му. Тишина.
Когато се срещаме, винаги ми се струва, че думите звучат някак си неуместно. Особено моите.
Постоях неподвижна няколко секунди. Почаках, за да видя какво ще се случи, страхувах се да не сгреша, да не направя нещо не на място. В такива моменти винаги има нещо, което да не съответства на подходящото поведение.
Очите ми привикваха към тъмнината. От стаята в дъното на коридора се процеждаше приглушена светлина. Пристъпих напред и забелязах, че до свещта имаше бележка: „Не говори, не ме търси, прави само каквото ти казвам. Съблечи си дрехите и ги остави на пода. Остани с обувките си и иди в стаята със запалената свещ. Виждам те.“
Още чувам звука на стъпките си в коридора. Докато вървях, мислех за последните думи в бележката: „Виждам те“.
Срамувах се да се съблека и известно време постоях неподвижна, за да събера смелост. Знаех, че това беше сетната ми възможност да избягам, да се върна назад и всичко да приключи.
Реших да се съблека. Съзнавах, че се възбуждам от мисълта за това как той стои някъде скрит и ме наблюдава, представях си как ме гледа, гол. Бикините се плъзнаха по краката ми и паднаха на пода. Прекрачих напред и тръгнах към стаята. Видях отражението си в огледалото в коридора и там, в полумрака, открих, че вече не изпитвам никакъв свян. Влязох, а на масата имаше свещ, комбинезон от черна коприна, същата на цвят превръзка за очи и бележка: „Облечи го, завържи си очите и се наведи напред. Не говори. Докосвай се, все едно ме няма. Когато настъпи правилният момент и си готова, ще дойда при теб“.