Не мога да се позная, когато съм с него. Аз съм друга жена и тази жена започва да ми харесва.
Не ме е страх от нищо, прегръдката му ме защитава от света и чувствам, че не може да ми се случи нищо лошо. Не е важно вярно ли е, или не. Чувствам се така и това ми харесва. Струва ми се, че като дете изпитвах подобно усещане в прегръдките на баща си.
3 април
Днес ми се искаше да поиграя с него. Не можех да чакам. Изпратих му съобщение по телефона и се уговорихме да се видим преди вечеря, към седем и половина. Когато стигнах в дома му, дори не ми остави време да вляза. След секунда устата и ръцете му шареха навсякъде по мен. Как само обичам да долавям възбудата му, да знам, че след малко ще стане мой.
Опитвах се да си представя как ще бъде този път. Вече съм наясно, че с него никога не мога да го отгатна предварително. Никога не знам къде ще ме отведе.
Поиска да седна на масата. Целуна ме и ме съблече. Когато бях съвсем гола, ме просна по средата й. Отвори чекмедже и извади от него черно тиксо. Обви едната ми китка, после другата, след това и глезените и залепи здраво четирите края на самозалепващите ленти за краката на масата. Досега не ме бяха връзвали. Страхувах се, но бях възбудена и любопитна. После, застанал прав до мен, той си наля чаша вино. Отпи глътка и на малки капчици го прехвърли в устата ми. Остави чашата и се посвети на мен. Направи нещо, което обожавам: прокара ръка над цялото ми тяло, без въобще да ме докосне. По кожата си усещах само топлина. Невидимата милувка ми харесваше и се възбудих от очакването на това, което щеше да се случи. Взе перо и започна да ме гъделичка. Прокарваше го по краката ми, по корема, по врата, по гърдите. Беше приятно, гледаше ме и ме докосваше. Играта продължи няколко минути, а след това направи същото с пръстите си. Гъделичкаше ме. Смеех се, не успявах да се възпра. Опитвах се да се сдържам, защото се срамувах да се отпусна. Лежах гола, завързана и неподвижна пред него и се срамувах да се смея. Нямах контрол над случващото се и това ме притесняваше, караше ме да се чувствам по-неудобно, отколкото от голотата си.
Но той не преставаше и вече не знаех как да възпра изблиците на смях, които все по-трудно успявах да овладея. Погали ме с пръсти по бедрата, изкачи ги от хълбоците до подмишниците, после премина на краката ми. Когато започна да ме гъделичка по стъпалата, подскочих. Не можех да издържам повече и избухнах. Смеех се неудържимо, опитвах се да се освободя, ритах с крака и размахвах ръце, въпреки че ги помръдвах едва-едва. Смеех се с цяло гърло и виках, без да се владея. Започна да ме гъделичка с пръсти под мишниците. Дишах с все по-голяма мъка, защото не можех да престана да се смея. Мислех, че ще умра.
Изведнъж той спря. Успях да си поема малко дъх и го помолих да спре. Още докато го молех, възобнови играта си. Когато ме докараше до състояние, в което ми се струваше, че се задушавам, спираше. Отново отпиваше вино и пак ми го прехвърляше в устата. Бях наелектризирана като след дълго бягане. Чувствах се разпалена, сякаш всичките ми клетки се бяха събудили за живот. Бях с бистър ум, будна, изпълнена със сила. Преглътнах виното. И пак започна да ми гъделичка подмишниците. Не успявах да му кажа да спре, защото се смеех толкова силно, че не можех да говоря. По едно време престана да ме гъделичка и само се преструваше, че го прави. Въпреки това се смеех, вече бях изгубила всякакъв контрол над реакциите си.
Не знам колко дълго продължихме по този начин. Виеше ми се свят, бях преуморена. Всеки път, когато спреше, ме обливаше вълна на щастие. Бях задъхана, поемах си въздух и се чувствах странно щастлива, като пияна. Тогава се залови да ме гали с пръст по клитора, след броени секунди започнах да треперя още по-силно и ме обзе мощен и разтърсващ оргазъм. Продължи цяла вечност. Не разбрах дори дали бяха повече от един, или беше все същият, който така и не секваше.
Лежах неподвижна на масата със затворени очи, като се отдавах напълно на удоволствието. Усетих, че ме развързва. Останах в същата поза, не успявах да се помръдна. Взе ме на ръце и ме занесе в леглото. Прегърнахме се под завивките. Лекичко ме целуваше по челото, по очите, милваше ме. Бях изтощена, смутена от изпълнилото ме чувство за освобождение.
Дори сега, докато пиша, усещам отзвука на тръпките и наелектризираността, които ме бяха обзели.
В живота ми вече имаше място за неочакваното. Бях се освободила от натрапчивата необходимост да държа всичко под контрол. В началото това доведе до някоя и друга несъществена неприятност: една кафеварка гръмна, понеже бях забравила водата, изгубих фирмения джиесем два пъти за един месец и ако не беше Паоло, нямаше да успея да си вляза вкъщи, защото ключовете ми паднаха в шахта на улицата. Сега, когато си припомням тези малки промени в действие, се усмихвам.