Един следобед бях излязла да напазарувам и чух да викат името ми. Обърнах се и видях брата на Паоло, седнал на една скамейка. Отидох при него.
— За къде си се разбързала толкова? — попита ме той.
— Тръгнала съм да пазарувам, но не бързам.
— Седни малко, така, за компания.
Седнах.
— А ти какво правиш, сам на скамейка в събота следобед?
— Нищо, гледам около себе си и мисля.
Дръпна си дълбоко и разбрах, че не е обикновена цигара.
— Искаш ли? — попита той, докато ми я подаваше.
— Не, благодаря.
— Хайде, пробвай.
— Може да се отрежа.
— Направих я лека…
Взех я и си дръпнах едва–едва.
— Още веднъж, няма да умреш, я! На такива като тебе две–три дръпвания може да се отразят само благотворно.
Поех отново от дима.
— Променила ли си нещо? Изглеждаш разхубавена.
— Благодаря, но ми се струва, че съм си все същата.
Усмихна ми се.
— Нямай грижа, няма да те питам защо.
Усетих, че се изчервявам, и веднага смених темата:
— Как е майка ти?
— Както винаги… Втренчена в миналото. А оня веселяк — брат ми? От какво се оплаква напоследък?
— Добре е…
— Понякога се упреквам, че му казах да не те изпуска. А всъщност никак не те мразя.
— Не знаех за това.
— За съжаление, е истина. Когато те видя, изпитвам чувство за вина.
— Но на мен ми е добре с брат ти.
— Да, разбира се…
— Не ми ли вярваш?
— Винаги съм се чудил защо жена като теб се е хванала с такъв като брат ми.
— Какво означава „жена като мен“? Защо, каква съм?
Погледна ме по такъв начин, че ако не беше брат на съпруга ми, щях да си помисля, че флиртува. Не знам дали беше заради двете дръпвания от тревата, но за пръв път забелязах, че Симоне е привлекателен мъж.
— Ти наистина не можеш да повярваш, че човек би могъл да се чувства добре с някого, нали? — Направи физиономия, която не успях да разгадая. — Никога ли не си изпитвал желание за сериозна връзка с някоя жена? — попитах го аз, за да сменя темата.
— Засега не.
— Но след известно време сексът без връзка не започва ли да те изморява?
— Пак е за предпочитане пред връзка без секс.
Усмихна се на шегата си и отново си дръпна, след което добави:
— Истината е, че ми е втръснало всяка жена, с която съм, да се опитва да ме промени, защото иска да покривам представата за мъж, дето си е изградила в главата.
— Да се промениш не означава да станеш по-лош.
— А пък аз никога не съм изпитвал нужда да променям тях. Приемам хората каквито са.
— Ами да, като се има предвид отношението ти към връзките…
— Какво искаш да кажеш?
— Не изпитваш потребност да промениш другия не защото го уважаваш, а по същата причина, поради която никой не иска да пребоядиса или да смени мебелите в хотелска стая. Без това не живееш там, след няколко дни се връщаш в дома си.
Погледна ме право в очите, а в погледа му беше изписано поражение.
— Шах на царя. Виждаш ли, че ти се отразява добре, като пушиш? Никога не си била толкова прозорлива.
Избухнахме в смях. Леко ми се виеше свят. Преди да стана и да си тръгна, го погледнах, без да казвам нищо.
— Нямай грижа, няма да споменавам на брат си, че си пушила.
7 април
Снощи си легнах, след като писах в дневника, и поплаках, преди да заспя. Не знам защо. Напоследък често ми се случва да плача и после да се мъча да разбера причината. Паоло въобще не забелязва. През годините на брачния живот се научих да плача безмълвно, обърнала му гръб, легнала неподвижно в тъмното на хълбок, опитваща се да назова причината да съм разстроена, причината за сълзите, които не успявах да спра.
Тази сутрин се събудих щастлива. Може би защото ми предстоеше да отида веднага при него. Чакаше ме вкъщи преди работа. По обед трябваше да пътува със самолет и след това щеше да отсъства няколко дни. Обадих се в офиса и казах, че ще закъснея.