Докато траеше работната среща, непрестанно се въртях на стола си, несъзнателно започнах да се движа бавничко напред-назад. След няколко секунди осъзнах какво правя и спрях. Уплаших се да не би някой да е забелязал движенията ми.
Не можах да издържа. Станах и отидох в тоалетната. Затворих се вътре, свалих си бикините и лекичко се докоснах, за да усетя колко съм възбудена. После опитах пръстите си. Спомних си своя вкус по устните му. Облегнах се на стената и започнах да се галя. С другата ръка притисках синините на бедрото си, както бях направила сутринта. После я отдръпнах, сложих я в устата си и я хапех, за да не вдигам шум. Той често слага ръката си в устата ми и иска да я хапя. Първите пъти се страхувах да не му причиня болка. В тоалетната хапех ръката си и свърших за секунди. Бърз оргазъм, наситен, различен от изпитваните с него. С него са по-меки, по-закръглени, по-цялостни.
Тази сутрин, когато бях сама със себе си и с това, което се бях научила да правя, се наложи да седна, защото краката ми трепереха и коленете ми се подкосяваха. Вдигнах глава и се замислих за настъпилата в мен промяна.
Като че ли животът ми беше ускорил своя ритъм, като че ли се беше разраснал. Разтърсваха ме емоции. Гледах към тавана и без да знам защо, се разплаках. Излязох от тоалетната, заключих вратата на преддверието, бързо изпрах бикините си и ги изсуших на сешоара за ръце. Погледнах се в огледалото, очите ми блестяха. Усмихнах си се. Върнах се при останалите. Усещах бикините си топли и все още леко влажни. Страхувах се да не би някой да успее да прочете нещо на лицето ми.
До края на работната среща прокарвах пръст по отпечатъка от зъби, който бях оставила на дланта си. Сега ще си лягам. Желанието ми да се любя не е отминало.
Утре ще го видя.
Веднъж, след като се бяхме любили и чакахме телата ни отново да станат две, той ми каза:
— Ще ми бъде приятно да прекарам цял ден с теб. Искам да се храним заедно, да гледаме филм, да спим прегърнати, да видя как ходиш из къщата, все едно живееш тук. Мислиш ли, че може да го направим някога? Може би следващата неделя…
При тези негови думи сърцето ми започна да препуска в гърдите ми. За огромно свое съжаление трябваше да му отговоря:
— Точно тази седмица не мога, отивам в планината. Но ако не се отметнеш, ще измисля нещо за следващата.
— Не смятам, че ще се отметна.
Не бях ходила някъде за уикенда от векове, ала беше рожденият ден на Лаура и не можех да откажа. Без това нямах желание, а сега, след като ми направи това предложение, бих предпочела да ме нашибат с камшик, отколкото да отида.
Прегърнах го и заспах, люшкана от мисълта как ще прекараме заедно цяла една неделя. Когато бях с него, напълно губех представа за времето. Понякога ми се случваше внезапно да проверявам колко е часът, защото не знаех дали съм там от двайсет минути, два часа или цял живот.
След като онази вечер се прибрах вкъщи, изпратих съобщение на Карла:
„Будна ли си?“
„Да.“
Обадих й се. Имах нужда да си поговоря с някого и й разказах за мен и него. Без да навлизам прекалено много в детайли, защото нямах желание да го сторя дори с нея. Исках да споделя как се чувствам. В главата ми се въртяха купища въпроси.
— Чудя се дали прави така с всички.
— В какъв смисъл?
— Иска ми се да знам дали е такъв с всички, или само с мен.
— Не е необходимо да знаеш, наслаждавай се подобаващо на момента, не се оставяй на подобни мисли.
— Знам, но понякога съм любопитна да науча. Все пак се питам дали това, което изпитва с мен, е неповторимо, дали нещата, които ми казва, са нови, дали са специално за мен, или пък са част от сценарий, който рецитира наизуст.
— Важното е, че ти изпитваш тези неща с него.
— Правилно.
Веднага спрях да мисля за това. Въпреки множеството неща, които не ми бяха ясни, знаех, че не мога да си позволя да премина границите, рискът щеше да бъде прекомерно висок.
25 април