Никога не сме били истински интимни, дълбоко в себе си винаги съм го знаела. Аз първа не пожелах интимност, аз слагах ограничителни колчета и прегради. Мислех, че е достатъчно да живеем заедно, за да бъдем интимни. Сега, когато знам какво е усещането да бъдеш в обятията на мъж, да се отпуснеш и да се изгубиш в аромата и топлината на кожата му, нямам сили да се откажа от това. Познавам тази свобода и не мога да се върна назад.
„Изграждане на връзка.“ Колко пъти съм чувала тези думи. Но връзките не се изграждат, а се изживяват, и докато живееш в тях, укрепват. Сега го разбрах. В противен случай се изчерпват. Не би трябвало да се дават обещания, никой не може да заложи на себе си в бъдещето. Ако спазваш обещанията, рискуваш, като в моя случай, да създадеш една балсамирана връзка. Чудя се до какво доведе бракът ми след всички тези години. Мълчания, празноти, неспособност да изразим истински това, което е в нас. Няма го удоволствието от споделянето, прилича повече на обикновен отчет, на списък със случки, без никога да се промъкне ново чувство. Не живеем заедно, заедно убиваме времето. Глупаво сме си мислели, че две обединени нещастности могат да родят щастие. Връзката ни така и не ни избави от собствените ни самоти. А в очите на останалите нашият брак е за завиждане. Описват ни като щастлива двойка. Свободата, която изпитвам в момента, ми помогна да видя всички ограничения на личността си, на брака си, на живота си.
Не искам да стоя повече тук, в тази хотелска стая. Искам да отида при него. Липсва ми жената, чието отражение съзирам в очите му. Когато сме заедно, се чувствам близо до нещо, което ми принадлежи, до нещо свое.
Тази вечер се нуждая от един негов поглед, от една негова прегръдка. Имам нужда само да бъда видяна. След вечеря, на която никой не успя да ме види, се нуждая от това да бъда. Само един негов поглед ще бъде достатъчен, за да събори този хотел.
На масата гледах Паоло, докато се хранеше, и осъзнах, че не изпитвам никакво влечение към него, че не желая повече да ме докосва, дори лекичко. Привързаността ми е сестринска, в нея няма страст.
Когато пристигнахме в хотела, момичето на рецепцията каза:
— Ужасно съжаляваме, но е станала грешка — едната от трите стаи не е със спалня, а е двойна с две единични легла.
Бях щастлива да й кажа, че това не е проблем и че ще я вземем ние.
26 април
Снощи, след като писах, дълго лежах будна. Сънят така и не идваше. Когато Паоло влезе в стаята, не се престорих, че спя, както правя често, а запалих нощната лампа и седнах в леглото. Той се съблече и отиде в банята. Исках да разговаряме за нашите отношения, но не знаех откъде да започна, как да подхвана темата. Исках да му призная, че съм се качила в стаята не защото ми е било зле, а просто защото вече не ми се живее така. Исках да му кажа, че бракът ни не е такъв, какъвто съм си го представяла, и че заслужаваме повече. Не исках да се караме, а просто да погледнем действителността в лицето и спокойно да вземем решенията, нужни за един по-добър живот, както за мен, така и за него. Исках да започне да си задава въпроса какво желае от живота.
Толкова бях мислила за този момент, а като настъпи и започнах да говоря, вълнението изчезна за секунди. Паоло излезе от банята, сложи телефона си да се зарежда и ми каза:
— Няма да включвам алармата, без това утре тръгваме след обяда. Когато се събудим, тогава.
— Паоло, трябва да говоря с теб…
— Надявам се, темата не е оплетена, че май пийнах повечко и нещо не съм много в час.
— Искам да говорим за нас, за нашите отношения, имам нужда да разбера.
— Не, моля те, Елена, не тази вечер. В планината с приятели сме, вечерята беше приятна, забавлявахме се, моля те, не разваляй всичко с обичайната си параноя. Не може ли да говорим утре у дома?
— Това моето не е параноя.
— Каквото и да е, да го оставим за утре. Късно е, пил съм и съм уморен.
След секунда тишина стана от леглото и се приближи към моето. Опита се да ме целуне.
— Хайде, направи ми местенце при теб и ще ти помогна всичките ти лоши мисли да отлетят.
— Моля те, Паоло, остави.
— Виждаш ли? Ти си тази, която усложнява всичко, аз винаги съм готов да намеря решение, да загърбя гордостта в полза на добрите ни отношения, а ти все критикуваш, но после оставаш затворена в себе си и въобще не ми помагаш. Аз направих каквото се искаше от мен. Ти си тази, която не иска, даже и тая вечер. Лека нощ. Надявам се, че нощта ще ти донесе съвет и ще ти помогне да разбереш какъв човек си станала.