Хотелската стая се беше смалила наполовина. Бях разочарована. Мислех си, че може би е прав, че нито моментът, нито ситуацията са подходящи. Докато в мен се надигаше леко чувство за вина затова че не се бях държала добре тази вечер, в която той само искаше да му бъде приятно, чух как захърка и разбрах, че не съм му създала и най-малкото притеснение. На следващата сутрин, когато се събудихме, нито един от двамата не спомена казаното предишната вечер. В колата не бяхме сами, а щом се прибрахме следобеда, си взех душ и отидох право в спалнята. Той се метна на дивана да гледа телевизия.
27 април
Днес успях да мина през дома му преди вечеря. Надявах се да го намеря зажаднял за мен. Едва-що позвъних на звънеца долу и незабавно ми отвори. Харесва ми мисълта, че той е там и ме чака прав, нетърпелив като мен. Харесва ми, когато усещам, че ме желае, това ме прави щастлива и ме възбужда. Чувствам се силна. Влязох у тях, беше зад вратата. Взе ръката ми и я сложи между краката си, за да усетя колко много ме иска.
След дни на очакване желанието нараства и тялото ми е по-разпалено, живо и чувствено. Харесва ми, когато ме обладава с настървение, когато ми се нахвърля и след няколко секунди вече е вътре в мен, без дори да ме разсъблече цялата. Открих, че ми допада да се любя облечена. Разтърсва ме вниманието му, желанието да знае коя съм и за какво копнея, когато се гледаме в очите, когато погледите ни се срещат в отражението в огледало или когато сме със затворени очи в дълбините.
Докато се любехме, му признах, че ми е липсвал страшно силно, че го чувствам мой и че ми е трудно да бъда далече от него. Обичам този мъж, който се люби с ума ми и затова владее тялото ми.
8 май
Когато вечер се прибера у дома, имам желание само да се измия, да се преоблека, да вечерям и после веднага да изтичам да пиша. Вчера обаче излязох на вечеря с приятелки, не ми се стоеше вкъщи. Той не се е обаждал от два дни и аз не съм го търсила. Питам се само дали не съм направила или казала нещо погрешно. По време на вечерята ми се искаше да разкажа какво се случва с мен, но се въздържах. Той е моята тайна градина и трябва да остане такъв. Мисля, че никой няма да разбере наистина за какво става дума, биха могли само да го тълкуват според собствения си опит. Това е така, защото не знам дали съм способна да опиша какво изпитвам, когато съм с него, понякога не намирам думи, с които да го обясня дори на самата себе си. Като не говоря с никого за него, аз го защитавам от погледа на останалите: никой не може да омърси отношенията ни с коментари, изводи, мнения. Така не съществува риск да видя как това, което изживявам, се разпада под ударите на този, който би могъл да го омаловажи, да го преоразмери, да го изкара банално. И даже да пусне молци сред гънките на моята неувереност.
Изпитах изкушение да споделя само с Федерика. Една сутрин надникна в кабинета ми и с широка усмивка ми каза:
— Тук има нещо съмнително, хич не ти вярвам, но ако един ден ти се прииска да ми разкажеш какво става, аз съм насреща.
Мисля, че станах червена като домат, обаче й отговорих, че не разбирам за какво намеква.
— Както предпочиташ, много ясно, но — ако си промениш решението — аз съм ей там, на бюрото си.
Целия ден се изкушавах да споделя с нея, ала в крайна сметка реших да не го правя. Поне засега.
На вечерята с приятелките ми единствената, която долови нещо необичайно, беше Беатриче — каза ми, че напоследък й се струвам променена.
Желанието ми да го видя нарастваше с всяка изминала секунда. Отидох в тоалетната и му изпратих съобщение: „Аз съм навън на вечеря с приятелки, ако искаш, ще мина да се видим за малко“. Преди да се върна при тях, почаках няколко минути за отговор. А после, на масата, на всеки пет минути си проверявах телефона.
— Да нямаш любовник, та постоянно зяпаш телефона си? — попита Беатриче и всички избухнаха в смях, включително и аз.
Никакво съобщение. Желанието да отида при него и да се кача, макар и за кратко, се засилваше и не ми даваше покой. „Защо ли не ми отговаря? — мислех си аз. — Точно тази вечер, когато изпих и няколко чаши вино.“ Струва ми се, че се любя по-хубаво, като пийна малко.
Мълчанието му ми беше неприятно. В колата ми хрумна, че може би не беше сам, а се любеше с някоя друга. Започнах да си го представям върху друга жена, да я виждам на колене пред него. От една страна, в мен се надигаше чувство на гняв, а от друга, се възбуждах все повече. Много пъти съм се питала дали съм единствената, или една от многото, с които си играе. Един ден дори го попитах дали вижда друга жена освен мен.