— Само ако се преместиш — беше неговият отговор.
Засмя се, ала така и не ми отговори. Определено му идват на крака.
Със сигурност е бил с много жени. Разбира се от това как целува, как гледа, как докосва. Кой знае колко са минали през тази къща. Моят оргазъм не е само мой. Нося в себе си техните мигове на удоволствие.
Не знам дали съм единствената за него, но мога да кажа, че ме кара да се чувствам така: когато ме търси, когато ме моли да отида при него, когато ми пише колко часа остават до срещата ни. Кара ме да се чувствам специална с начина, по който ме гледа, с това как умее да чете вътре в мен: с него не е необходимо да казвам какво желая, разбира веднага дали искам да бъда обладана грубо, или се нуждая да го почувствам внимателен и нежен. Дали този път искам думите му да ме люшкат, ръцете му да ме галят, да ме обича като единствената жена на света.
Снощи го мразех за това му мълчание. Когато се прибирах към къщи, минах покрай сградата, в която живее. Не ми беше на път и не знам защо постъпих така. Докато паркирах пред дома си, отговорът му най-накрая дойде.
„Извинявай, но бях заспал на дивана пред телевизора. Чакам те.“
„Вече съм пред къщи, късно е.“
Написах го, защото исках да го накажа. „Прекалено късно е, да ти е за урок“ — казваше съобщението ми. Обади ми се по телефона и ме помоли да мина през дома му макар и само за целувка. Опитах се да се преборя, ала накрая победи той. Винаги успява да надделее и да ме накара да направя каквото иска. Но все пак това е, което искам и аз. Имах малко време: щях да го целуна и да си тръгна. Когато се качих и отворих вратата, ме хвана за ръката и ме притисна към стената. Почувствах устните му на врата си, повдигна единия ми крак, дръпна бикините настрана и се любихме там. После се плъзнахме на пода. Търсех къде да се хвана, но нямаше за какво. Прегърнах го. Ноктите ми се забиваха в гърба му. Всичко се случваше така бързо, че не успях да разбера нищо. Виеше ми се свят. Преди да си тръгна, ме прегърна силно и оправи дрехите ми. Излязох, цялата ухаеща на нас. Не ми се прибираше у дома, напоследък никак не ми се прибира вкъщи.
13 май
Открих чудото да се губя, да се отпускам напълно.
Не умеех да изразявам чувствата си чрез тялото си. Може би поради това то никога не е било истински мое. Обитавах го, сякаш беше обвивка. Нещо винаги ми е пречело да го почувствам и да го слушам, да осъзнавам съществуването му. Не успявах да мисля, да действам и да обичам както би трябвало и както може би бих искала. Когато се отдавах на страстта, все едно се освобождавах от някаква котва и тялото ми отново се издигаше на повърхността. Не беше лесно да се науча да го обичам и възпитанието, което бях получила, със сигурност не ми помагаше. Като дете бях изключително силно привързана към баща си, обичах го, прегръщах го, винаги се въртях около него. Но щом тялото ми започна да съзрява и гърдите ми да се оформят, нещо между нас се промени. Баща ми спря да ме прегръща и физическият контакт помежду ни ставаше все по-рядък. Женствеността ми ме отдалечи от човека, когото обичах най-силно на света.
Настъпилата в мен промяна ми създаваше притеснения и в училище. Затова се опитвах да крия новата си гръд в широки пуловери.
Като малка ми се случваше да изследвам пред огледалото най-тайнствената част от тялото си. Пипах я, галех я, мъчех се да разбера. Веднъж майка ми ме видя, удари ме по ръката и ми залепи шамар на бузата. През последвалите дни ми се искаше да го правя отново, защото ми харесваше, но вече знаех, че е нещо погрешно, и се срамувах.
Никога не съм се познавала добре в сексуално отношение, никога не съм желала да експериментирам, да търся, да разучавам. Сексуалността ме смущаваше. Може би затова Паоло беше идеалният съпруг за мен. Винаги сме живели така, че да се харесваме на другите, та те да ни приемат, без никога да се запитаме кои сме ние в действителност. Стигнахме дори дотам да забравим кои са тези други, заради които правехме всевъзможни жертви. Поверихме на нашите ограничения, на нашите страхове пътя, който се простираше пред нас, нашия житейски път.