— Елена, полудя ли? Не мога да те позная, какво става с теб? Помолих те само да отидем на обяд у майка ми…
— Става това, че ти не искаш да осъзнаеш, че между нас е свършено, не желаеш да видиш как стоят нещата, преструваш се, че още се обичаме. Не забелязваш ли, че вече не желая вниманието ти, че даже не го търся? Че се отдръпвам, когато се приближиш към мен? Че ако се опиташ да ме целунеш, се извръщам на другата страна? Какъв мъж си, щом се държиш така, все едно не е станало нищо, пред една жена? Паоло, не те обичам вече, не те обичам от месеци и се мъча да ти го кажа по всякакъв начин. Не ми отговаряй, както обикновено, че е нормално, че става дума за криза, или както последния път, когато ми каза, че в една двойка това е „физиологично обусловено“.
Вече не съумявах да сдържам гнева и излиянията си. Той се опита да се защити както можеше.
— Слушай, ти си виновна, че стигнахме дотук, ти си тази, която винаги усложнява нещата — губиш контрол над себе си, както сега, оплакваш се, създаваш проблеми. Вината със сигурност не е моя.
Думите му наляха още бензин в огъня.
— Върви на майната си, Паоло. Върви на майната си. Отдадох целия си живот на този брак, вярвах в него повече от теб, дадох всичко, което имах и което можех. Отстъпвах винаги когато се налагаше, в старанието си да не искам това, което желаех и което ти не ми даваше. После правех стъпка напред, за да почувстваш, че още съм до теб. Поставих твоите нужди над моите, живеех според твоите ритми, твоите разбирания, твоите пространства и твоите желания, като си мислех, че после нещата ще променят хода си, че ще дойде и моят ред. Повтарях си, че трябва да не очаквам нищо и да се науча да бъда по-самостоятелна. Но съм грешала. Само Бог знае колко голяма е грешката ми, понеже моят ред така и не дойде. Ти не предприе и една стъпка, за да спасиш този брак, остави го да си тече по същия начин, като се преструваше, че всичко е наред. А сега ми казваш, че вината е моя? Върви на майната си, Паоло. Наистина.
— Ти върви на майната си, Елена. Никога нищо не ти харесва, нито веднъж не съм проявявал неуважение към теб, нито съм те наранявал. Ти си една разглезена неблагодарница и след всички тези години, които сме прекарали заедно, ти си тази, която разваля всичко.
— Паоло, тръгнах си преди месеци, а ти дори не го забеляза.
— Аз ще си тръгна, нямам намерение да оставам тук и да слушам глупостите ти. Ако не ти се идва у майка ми утре, недей да идваш. Отивам да се разходя.
И тресна вратата след себе си. Когато се върна, беше късно вечерта и аз вече бях в леглото в класическата роля на спящата красавица. Не мигнах през цялата нощ, в седем станах и излязох. След една дълга разходка и закуска в кафене се обадих на Карла. Нуждаех се да споделя с истинска приятелка. Но тя незабавно ме прекъсна:
— Ако отидеш сега при него, ще бъде голяма глупост. Довери ми се.
— Не знам, звучеше странно по телефона, чувствам, че трябва да отида.
— Току-що ми каза, че те е помолил да не го правиш.
— Каза, че иска да ме види, че му липсвам, но да не ходя до там, понеже е зает и няма време.
— Казал ти е, че ще се видите в четвъртък.
— Вярно е, каза да не ходя при него, защото не иска да ме кара да пътувам толкова километри. Ако отида, може да вечеряме в ресторант и после да спим заедно. Никога не съм се хранила навън с него.
— Откъде си сигурна, че той ще иска да ходи на ресторант или да бъде с теб през цялата нощ? Това са твоите желания.
— Защо да не иска?
— Защото може би на него му е добре, както сте си сега.
— Като че ли ти е неприятно, че мога да бъда щастлива с него.
— Не ми е неприятно, казвам ти единствено, че може би това са само твои желания, и се опитвам да ти припомня какво ти е казал. Не усещаш ли, че се изстрелваш отвъд първоначалните ви отношения в тази връзка?
— Да, но връзките се надграждат, отношенията се развиват.
— Точно за това иде реч: не от това се нуждаеш в момента. Трябва да приключиш нещата с Паоло, преди да се хвърлиш в нова връзка.
— Бързо ще приключа нещата с Паоло.
— Елена, не се нуждаеш от друг мъж, повярвай ми.
— Страхувам се да не го изгубя, Карла, страхувам се, че ако не отида при него и не му покажа, че ме има, че държа на нас, всичко ще свърши.
— Почакай, не бързай.
— Тогава, значи, не разбираш или не искаш да разбереш: около него кръжат сума ти жени, виждала съм как го гледат. Не мога да стоя и да бездействам. Ще стане така, че ако чакам, ще го изгубя.