Гадост. Татко щеше да ме убие.
Изпълзях от обсега на Прайс, после се върнах за оръжието и пак се отдръпнах. Той се гърчеше от болка. Беше се свлякъл на колене и притискаше китката си. Повечето хора с прекъснат гръбначен мозък не могат да стоят на колене. Погледнах към Рейес, но той се превърна в тъмен дим и изчезна, преди да успея да кажа и дума. Мога да се закълна, че на лицето му имаше усмивка.
— Какво… Какво ми направи?
Добър въпрос. Какво беше направил Рейес? Както обикновено нямаше и капка кръв.
Зюсман се появи, провери състоянието на Прайс, кимна към мен в знак на одобрение и пак изчезна.
— Не мога да си движа пръстите — изхленчи Прайс. Беше доста жалка гледка. Изглежда Рейес бе скъсал сухожилията му.
С пистолета, насочен към главата му, запристъпвах назад към отец Федерико. Точно бях започнала да го развързвам, когато Ейнджъл се втурна в помещението, следван от разрошения чичо Боб. Почудих се как точно Ейнджъл го беше довел до тук.
Други двама униформени влетяха и тръшнаха Прайс по лице, а чичо Боб коленичи до мен.
— Чарли — произнесе тревожно и избърса устата ми с палец. Вероятно ми течеше кръв. — Добре ли си?
— Шегуваш ли се? — попитах, като се борех с превръзката върху очите на отец Федерико. — Напълно владеех ситуацията.
После настъпи един странен момент. Нещо като връщане към реалността. Чичо Боб взе пистолета от ръцете ми и ми помогна с превръзката на отец Федерико. Благодарността и облекчението, изписани по лицето му, ме трогнаха дълбоко. Изражението на чичо Боб, когато ме погледна, бе изпълнено с толкова мекота и загриженост, че се хвърлих в прегръдките му и останах там толкова дълго, колкото посмях. Чувствах се като в рая само дето ги нямаше светлините и музиката.
Сигурно беше от радост. Задето бях жива. Защото бяхме намерили отец Федерико и бяхме заловили Прайс. Но докато се гушех в топлите обятия на чичо, едва успявах да преборя сълзите. Не беше момент за сълзи. Понякога бях такова момиче.
Някой сложи ръка на рамото ми. Беше Гарет.
— Сега мога ли да отида да гледам стриптийзьорките?
Хвърлих поглед над рамото на чичо към ухиления Ейнджъл. И него бих прегърнала, но на хората им изглеждаше странно, когато прегръщах въздуха.
— Дръпна ми вратовръзката — отговори чичо Боб на въпроса ми как ме бяха открили.
— Ейнджъл ти е дръпнал вратовръзката?
— Доведе ме право при теб.
Седяхме в конферентната зала на управлението и гледахме записа с признанието на Прайс. Беше неописуемо късно и вече го бяхме превъртели около седем хиляди пъти. Мисля, че Гарет го правеше заради кадрите с моите момичета. Явно се харесваха.
— Трябва да призная, Дейвидсън, впечатлен съм — заяви той с очи, залепени за екрана. — Това изисква яки топки.
— Моля те — изсумтях аз. — Изисква яйчници. От които аз притежавам два броя.
Той се обърна към мен с развеселено лице.
— Някога споменавал ли съм, че съм дипломиран гинеколог? Ако яйчниците ти имат нужда от каквото и да било…
Направих гримаса, изправих се и изкуцуках с боси крака до вратата. Прикривах умело, че Прайс всъщност беше счупил врата ми, но не можех да скрия факта, че си бях навехнала глезена на път за вана. Проклети токчета. Сега умирах от болки и във врата, и в глезена.
Междувременно Барбър и Елизабет се отбиха да кажат, че са открили отец Федерико в болницата. Останаха мъничко разочаровани, когато им казах, че е там, защото ние го бяхме отвели. Състоянието му не беше добро, но щеше да оживее.
В крайна сметка денят се оказа успешен. Имахме флашката, видеозаписа и показанията на отец Федерико. Много вероятно беше Бени Прайс да прекара остатъка от живота си в затвора. Или поне сериозна част от него. Разбира се, щеше да му се наложи да се научи да ползва лявата си ръка, помислих и се подсмихвах.
Всички заслуги щяха да се припишат на чичо Боб, но така си беше редно. Това, че аз бях частен детектив, помагаше. Не му се налагаше да обяснява какво правя на местопрестъплението или какъв точно вид консултант бях. Като чуеха, че съм частен детектив, хората спираха да задават въпроси.
— Така и не ми каза имената им — обади се Гарет.
Обърнах се към него и повдигнах въпросително вежди.
На лицето му цъфна дяволита усмивка.
— Запозна ме с Опасност и Уил Робинсън, но пропусна да представиш другите две сладурчета — каза с поглед, вперен в долната част на тяло…