— Махайте се оттук — най-накрая продума той. Гласът му беше дълбок и изпълнен с болка. С усилие се покатери върху сандък и се хвана за корниза на един прозорец. Слабото му мускулесто тяло видимо потрепна, докато се опитваше да надникне в апартамента.
— Ще се върнеш обратно вътре? — попитах аз ужасена. — Полудя ли?
— Чарли — прошепна Джема, — може би трябва да си вървим.
Аз естествено не й обърнах внимание.
— Този човек се опита да те убие.
Момчето ми хвърли гневен поглед, преди отново да насочи вниманието си към прозореца.
— Казах „Разкарай се“, кое точно не разбра?
Признавам, че това ме разколеба донякъде, но не можех да си представя какво би се случило, ако той се върнеше в апартамента.
— Ще се обадя в полицията.
Той бързо обърна глава. Бе обхванат от жизненост, сякаш побоят не се беше случвал. Скочи от сандъка и се приземи пред мен.
Със сдържана сила той обви с ръка шията ми и ме притисна към тухлената сграда. Гледа ме дълго. Поредица от емоции преминаха по лицето му. Гняв, ярост, страх.
— Това е много лоша идея — най-накрая каза той. Беше предупреждение. В равния му тон се прокрадна трогателна безнадеждност.
— Чичо ми е полицай, баща ми е бивш полицай. Мога да ти помогна.
Усетих топлината, излъчваща се от тялото му и осъзнах, че сигурно имаше температура. Да стои отвън в този студ само по тениска едва ли беше добре за него.
Дързостта ми изглежда го шокира. Почти се засмя.
— В мига, когато реша, че се нуждая от помощта на глезла от богаташки квартал, ще те уведомя.
Гневът в гласа му почти уби решимостта ми, но само за кратко. Стегнах се и продължих да държа на своето.
— Ако се върнеш обратно вътре, ще се обадя в полицията. Говоря сериозно.
Той стисна челюст ядосано.
— Повече ще навредиш, отколкото ще помогнеш.
— Съмнявам се — поклатих глава.
— Не знаеш нищо за мен. Нито за него.
— Баща ли ти е?
Той се замисли. Изгледа ме нетърпеливо, сякаш се чудеше как да се отърве от мен. После взе решение. Прочетох го по лицето му.
Чертите му потъмняха. Пристъпи към мен, притисна ме с цял ръст, наклони глава и прошепна:
— Как се казваш?
— Чарли — отвърнах, изведнъж прекалено уплашена, за да не отговоря. После понечих да добавя Дейвидсън, но той дръпна шала ми, за да види лицето ми по-добре и Дейвидсън прозвуча като една неразбираема сричка.
— Дъч ли? — попита, смръщвайки вежди.
Той беше най-красивото същество, което някога бях виждала. Беше голям, силен и необуздан. И уязвим.
— Не — прошепнах, докато ръката му се плъзна надолу по гърдите ми. — Дейвидсън.
— Някога изнасилвали ли са те, Дъч?
Осъзнавах, че целта му беше да ме шокира, но това не намали ефекта от въпроса. Бях истински ужасена. Едва се сдържах да не побегна. Опитвах се да не се предам, но е трудно да пребориш инстинкта за самосъхранение. Хвърлих бърз поглед към Джема с надежда за подкрепа, но това не помогна особено. Сестра ми стоеше с широко отворени очи и зяпнала уста, държеше фотоапарата, сякаш той би помогнал и някак беше успяла да не запише на касетофон нито дума от казаното.
— Не — прошепнах останала без дъх.
Той отърка лицето си в бузата ми и блокира с ръка гърлото ми. За случаен минувач бихме изглеждали като двойка влюбени.
Пъхна коляното си между коленете ми, раздалечи ги и така получи достъп до най-интимното ми място. Изохках при интимния контакт и мигом разбрах, че не е по силите ми да овладея екстаза. Хванах китката му с две ръце.
— Моля те, престани.
Той спря, но ръката му остана между краката ми. Опрях ръка в гърдите му и го отблъснах с мек жест от себе си.
— Моля те.
Отдръпна се и ме погледна в очите.
— Ще си тръгнеш ли?
— Ще си тръгна.
За един дълъг момент остана загледан в мен, после вдигна ръце и ги опря на стената над главата ми.
— Върви — каза грубо.
Не беше предложение. Промуших се под ръката му и се затичах, преди да е променил решението си, като междувременно дръпнах Джема след себе си.
След като заобиколихме сградата, спрях и се обърнах. Той се беше покатерил върху сандъка и се взираше през прозореца. Въздъхна тъжно и опря глава в стената. Осъзнах, че не възнамерявала се върне в апартамента. Просто искаше да наблюдава този прозорец.